О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
С., 24.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 137 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2/3.І.2012 г. на кюстендилското [фирма] (в несъстоятелност), подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-К. против решение № 95 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 2.ХІ.2011 г., постановено по т. д. № 236/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 23 на Сливенския ОС, ГК, от 5.VІІ.2011 г. по т. д. № 45/2010 г. С последното, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен иск на д-вото настоящ касатор /в Н./ с правно основание по чл. 266, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД, предявен против ответното [фирма]-гр. С. за заплащане на сума в размер на 99 739.61 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащането на цена по „договор за транспортни услуги”
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 236, ал. 2 ГПК/. Поради това [фирма] /в Н./ претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който неговият осъдителен иск срещу [фирма] да бъде уважен в предявения по делото размер и при отхвърляне защитното възражение на търговеца ответник за прихващане, като в резултат в тежест на последния, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, бъдат присъдени всички направени в трите инстанции разноски. Инвокирани са доводи, че договорът за изработка, „какъвто несъмнено е уреждащият процесните взаимоотношения такъв”, не е формален договор – писмената му форма не е условие за неговата действителност.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК кюстендилското [фирма] /в Н./ обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (изразена в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 23/7.ІІ.2011 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 588/2010 г.), по следните два материалноправни въпроса:
1/ За възможността едностранно подписана данъчна фактура, която обаче е била осчетоводена от неподписалият я търговец-получател и съответно включена в неговия дневник на продажбите по ЗДДС, вкл. с последващо ползване на данъчен кредит, да породи облигационния задължения за последния;
2/ Представлява ли такава /едностранно подписана/ данъчна ф/ра признание на задължението и доказателство за неговото съществуване.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]–гр. С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивното решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на кюстендилското [фирма] (в несъстоятелност) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. С оглед това разяснение нито един от релевираните от касатора [фирма] /в Н./ два материалноправни въпроса не е от естество да обоснове приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 23/7.ІІ.2011 г. на състав от ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., на което касаторът [фирма] /в Н./ се позовава в изложението си към жалбата, е в смисъл, че отразяването на фактура в счетоводството на ответника-купувач /респ. в това на получателя – бел на ВКС/ включването й в дневника на продажбите по ДДС и съответно ползването на данъчен кредит по нея, представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване, но за да може същата ф/ра да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение, условието е в нейния текст „да фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наред с наименованията на страните”. Докато в настоящия случай, за да отхвърли иска на касатора срещу ответното [фирма]-гр. С., въззивната инстанция е приела, че в съдържанието на процесната данъчна ф/ра № 114/1.ХІІ.2008 г. извършената услуга „нито е уточнена по вид, нито по време, нито по стойност, не е оформена като договорена работа между страните”, а и издаването й въз основа на непълни товарителници, които успешно са били оспорени в хода на делото, не може по никакъв начин да се приравни на приемане на възложена работа по смисъла на чл. 264-266 ЗЗД с произтичащото от това задължение за плащане. Следователно, при извършената в настоящето пр-во съпоставка между двете решения, не се констатира обжалваното решение на Бургаския апелативен съд да е било постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в постановеното по реда на чл. 290 ГПК/ решение на състав от ІІ-ро т.о. на което касаторът изрично се е позовал в изложението към жалбата си.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 2.ХІ.2011 г., постановено по т. д. № 236/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2