4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр.София, 24.07. 2017 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
АТАНАСКА ДИШЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 29 А от 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК, образувано по спор за подсъдност между Софийския градски съд и Административен съд- София- град за определяне на съда, компетентен да разгледа предявените от „А. в К.” против Българска народна банка /БНБ/ обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди размер на 226 300 лв., както и 15 000 лв. – неимуществени вреди.
С така предявените искови претенции е бил сезиран Административен съд- София- град, пред когото е било образувано адм.дело № 10620/15 г. С определение № 1762/20.03.2017 г. АССГ е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Софийския градски съд. Изложени са мотиви, според които посочените в обстоятелствената част на исковата молба действия на квесторите на [фирма], назначени от БНБ, не разкриват признаците на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като дейността на БНБ по повод регулиране и упражняване надзор върху банковата система е административна, но самата дейност на назначените от нея квестори не може да се определи като такава, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 107 ЗКИ същите упражняват правомощията на надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на директорите на банката, т. е. дейност на управителни органи, включваща действия по управление и разпореждане, оздравяване на банката, в това число и приемане цесии на депозанти на банката и тяхното осчетоводяване. Прието е, че съгласно чл. 112, ал. 1 ЗКИ квесторът упражнява правомощията си с грижата на добър стопанин като носи отговорност само за умишлено причинени вреди, поради което с оглед необходимостта да се изследва въпросът за вината по реда на чл. 45, във вр. с чл. 49 ЗЗД, то и отговорността на ответника следва да се търси по общия гражданско правен ред, чрез иск за вреди от непозволено увреждане.
Пред СГС, на когото е изпратено делото, е било образувано гр. д. № 3715/17 г. С определение от 16.05.2017 г. гражданският съд е повдигнал спор за подсъдност пред 5-членен състав на ВКС и ВАС за определяне на съда, компетентен да разгледа спора. Изложени са мотиви, че видът на търсената защита се определя от лицето, иницииращо производството като в настоящия случай ищецът с първоначалната искова молба и последващата уточнителна молба от 01.02.2016 г. излага твърдения за наличие на незаконна административна дейност в изпълнение на властнически правомощия на ответника (тези по чл. 107, ал. 3 и ал. 5 ЗКИ) – по надзор и контрол на назначени от ответника квестори в К.. Изложени са и съображения, че неправилно е преценявано естеството на дейността, осъществявана от квесторите и с оглед на това дали същата представлява административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като ищецът не се позовава на незаконосъобразни действия/бездействия на квесторите на К., а на незаконосъобразно бездействие на органа, който ги е назначил и който по твърдения на ищеца дължи да упражни властническо правомощие по осъществяване на контрол, поради което квалификацията на претендираните права е по чл. 1 ЗОДОВ.
Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, за да се произнесе по така повдигнатата препирня за подсъдност, съобрази следното:
Според изложените твърдения в исковата молба, по която е образувано производството, както и молба уточнение от 01.02.2016 г. ищецът „А. в К.” претендира от ответника БНБ, имуществени и неимуществени вреди настъпили поради неосъществяване на контрол над назначените от БНБ квестори на [фирма] във връзка с извършвана от тях дейност по приемане на уведомление за сключен договор за цесия и при неговото осчетоводяване, както и поради освобождаване на ипотекирани имоти на цесионера.
При така изложените фактически твърдения, които според ищеца обуславят отговорността на ответника, следва да се приеме, че правната квалификация на предявената искова претенция е чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като се претендира обезщетение за вреди от административна дейност, което съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ обуславя компетентност на административния съд. Съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, разграничителният критерий за приложимия правен ред (ЗОДОВ или чл. 45-49 от Закона за задълженията и договорите) при претенция за вреди от дейност на органи, които не са част от изпълнителната власт, е основният характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, компетентни са административните съдилища. Българска народна банка е натоварена с изключителната компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. Българска народна банка е компетентния орган за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, пар. I, т. 40 от Регламент /ЕС/ № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013 г. При тази своя дейност банката осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на банковите акционерни дружества, а отношенията по повод надзора с частноправните субекти, клиенти на тези банки, не са равнопоставени.
Текстът на чл. 79, ал. 8 ЗКИ, съгласно който при упражняване на надзорните си функции БНБ отговаря за вреди, причинени само от умишлените действия на нейни органи не изключва отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, която отговорност е обективна и е за всички вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност.
В обобщение и като се има предвид, че в случая се претендира отговорността именно на БНБ, при което искането за защита следва логически да произтича от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, следва да се приеме, че основанието на исковата претенция е твърдяното неупражняване на контрол от страна на ответника и в този смисъл се претендира обезщетение за вреди, причинени от административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. С оглед на това не следва да се преценява естеството на дейността, осъществявана от квесторите и дали същата представлява административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като ищецът не се позовава на незаконосъобразни действия/бездействия на квесторите на К., а на незаконосъобразно бездействие на органа, който ги е назначил и който по твърдения на ищеца е длъжен да упражни властническо правомощие по осъществяване на контрол, поради което квалификацията на претендираните права е по чл. 1 ЗОДОВ.
По изложените съображения, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да се произнесе по исковата претенция е административният съд в лицето на първоначално сезирания Административен съд- София- град, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
К о м п е т е н т е н да разгледа исковата молба на „А. в К.” против Българска Н. Банка /БНБ/, за което е образувано адм. дело № 10620/2015 г. по описа на АССГ /респ. гр.д.№ 3715/2017 г. по описа на СГС/ е Административен съд- София- град.
И з п р а щ а делото по компетентност на Административен съд София-град.
П р е п и с от определението да се изпрати на Софийския градски съд по гр.д. № 3715/2017 година.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: