О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 25.01.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Зоя Атанасова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 912 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. К. С., Л. С. М.-П., П. С. С., С. Г. С., С. К. Г., С. К. В., В. Л. С., Е. В. С. и Х. В. Й. против решение от 05.06.2012 г., по гр.д.№ 2513/2006 г., постановено от Софийски градски съд, ІІ”а” състав.
Ответникът по касационната жалба оспорва наличието на касационни основания по допускането на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е процесуално недопустим, като е обезсилил постановеното от районен съд решение в тази част, с която се е произнесъл по този иск, като в частта, с която са отхвърлени субективно съединените искове с правно основание чл.59 от ЗЗД, решението е оставено в сила.
За да достигне до тези изводи, съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорния имот, тъй като позитивното решение на поземлена комисия, с което същите твърдят че се легитимират като собственици, е издадено на основание чл.18ж и чл.18з от ППЗСПЗЗ. Прието е, че решението има конститутивно действие по отношение на правото на собственост върху спорния имот, но тъй като се намира в строителните граници на населено място, то същото следва да е придружено от скица, заверена от ПК и от техническата служба на общината, с оглед разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Прието е, че липсата на скица , заверена по начина, описан по-горе, представлява незавършен фактически състав по възстановяването на правото на собственост върху земеделска земя, доколкото възстановявания имот не може да бъде индивидуализиран в достатъчна степен и да е предмет на правото на собственост. На това основание съдът е приел, че предявения иск за собственост е преждевременно заведен и производството по делото по този иск следва да се прекрати.
По отношение на исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД, съдът е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост върху спорния имот към настоящия момент, както и за периода, за който се претендира обезщетение за правото на ползуване, поради което този иск се явява неоснователен.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата и по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Сочения правен въпрос, който според касаторите попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата е относно степента на завършеност на административната процедура по възстановяването на правото на собственост върху земеделска земя в строителните граници на населеното място, при липса на издадена скица, заверена от О. и техническата служба на общината. Сочи се противоречие на възприетото от въззивния съд в тази насока с разрешението, дадено с решения на ВКС, постановени при действието на ГПК /отм./., както и се сочи правен въпрос относно това, на какви изисквания следва да отговаря завършения състав на реституционната процедура, доколкото тя е приключила при действието на ЗСПЗЗ с изменението на нормата на чл.18ж, ал.1, изр.2 и 3 от ППЗСПЗЗ към изменението с ДМ бр.48/26.05.1995 г. и приложението по отношение на тази реституционна процедура на последващото изменение на тази правна норма от 1997 г.
По първия правен въпрос, разрешението, дадено на правния въпрос от въззивния съд е съобразено с отговора на същия правен въпрос, даден с решение №137/08.12.2010 г. по гр.д.№ 4361/2008 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и с оглед тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, представлява задължителна съдебна практика на ВКС. Самото наличие на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос, както и съобразяването от страна на въззивния съд с тази практика с обжалваното решение, води до липса на соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Противоречивото разрешаване от съдилищата по даден правен въпрос предполага допускането до касационно обжалване не само и единствено с оглед постановяване на правилно решение по съществото на конкретния спор, но и отстраняването по пътя на постановяване на задължителните за съдилищата съдебни решения по реда на чл.290 и сл. от ГПК, с оглед отстраняването на противоречивата съдебна практика и нейното уеднаквяване, предвид правомощията и задълженията на ВКС в тази насока. Доколкото съдът се е съобразил със задължителната съдебна практика, то не е и налице соченото касационно основание.
По правния въпрос относно изискванията към завършения състав на реституционната процедура, доколкото тя е приключила при действието на ЗСПЗЗ с изменението на нормата на чл.18ж, ал.1, изр.2 и 3 от ППЗСПЗЗ към изменението с ДВ бр.48/26.05.1995 г. и приложението по отношение на тази реституционна процедура на последващото изменение на тази правна норма от 1997 г. , касационното обжалване следва да се допусне, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
На касаторите следва да се укаже да внесат държавна такса по сметката на ВКС в размер на 617 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.06.2012 г., по гр.д.№ 2513/2006 г., постановено от Софийски градски съд, ІІ”а” състав.
УКАЗВА на касаторите да внесат държавна такса по сметката на ВКС в размер на 617 лева, като в седмичен срок представят доказателства за внесената държавна такса, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Насрочва делото в открито съдебно заседание за ………….. ………, за която дата да се призоват страните.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.