4
определение по гр.д.№ 5881 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 25.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5881 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Х. П. и Н. П. М. против решение № 259 от 02.07.2015 г. по гр.д.№ 244 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 114 от 28.01.2015 г. по гр.д.№ 430 от 2013 г. на Районен съд Своге в частта му за допускане до делба на 2 от общо 18 земеделски имота /ливада с площ от 8 837 кв.м., находяща се в землището на [населено място], общ.С., м.“Л.“ и представляваща поземлен имот № 015003 по картата на землището и пасище-мера с площ от 4 865 кв.м., находящо се в землището на [населено място], общ.С., м.“Търчев слог“ и представляваща поземлен имот № 015116 по картата на землището на [населено място]/, останали в наследството на М. П. Л., починал на 20.02.1984 г. между неговите наследници при следните квоти: 10/40 ид.ч. за М. М. В., 10/40 ид.ч. за Т. М. Г., 5/40 ид.ч. за М. Н. И., 5/40 ид.ч. за З. Н. А., 4/40 ид.ч. за Л. Х. П. и 6/40 ид.ч. за Н. П. М..
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според касаторите, обжалваното решение противоречие на посочената и представена от тях задължителна практика на ВКС /т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 48 от 25.04.2014 г. по гр.д.№ 2410 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 5 от 20.01.2012 г. по гр.д.№ 822 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 228 от 20.12.2010 г. по т.д.№ 530 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр.д.№ 2623 от 2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 373 от 23.07.2014 г. по гр.д.№ 3003 от 2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 126 от 15.08.2014 г. по гр.д.№ 5207 от 2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д.№ 1609 от 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 964 от 2012 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 191 от 25.07.2013 г. по гр.д.№ 63 от 2013 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 198 от 08.01.2014 г. по гр.д.№ 1619 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 44 от 28.03.2014 г. по гр.д.№ 4478 от 2013 г. на ВКС, ГК, Трето г.о./ по следните правни въпроси:
1. Следва ли да бъде изключен съдебният контрол върху валидността на индивидуален административен акт, който определя активната материалноправна легитимация на ищеца, ако възражението за това не е направено в срока по чл.131 ГПК ?
2. Длъжен ли е въззивният съд при споделяне мотивите на първоинстанционното решение и препращането към тях да обсъди наличните доказателства и изложи свои мотиви, произтичащи от тях ?
Освен това, според касаторите, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос:
3. Кои са допустимите доказателствени средства, посредством които се установява наличие на завършеност на процедура по одържавяване на недвижим имот по реда на чл.12 З. във връзка с ПМС № 25 от 1975 г. и свидетелските показания от такъв порядък ли са ?
В писмен отговор от 20.11.2015 г. ответниците по жалбата М. М. В. и М. Н. И. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените разноски по делото пред ВКС.
Ответниците по жалбата Т. М. Г. и З. Н. А. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за допускане до делба и на спорните 2 земеделски имота /ливадата с площ от 8 837 кв.м., находяща се в землището на [населено място], общ.С., м.“Л.“ и представляваща поземлен имот № 015003 по картата на землището и пасището- мерата с площ от 4 865 кв.м., находящо се в землището на [населено място], общ.С., м.“Търчев слог“ и представляваща поземлен имот № 015116 по картата на землището на [населено място]/, наред с останалите 16 имота, описани в исковата молба, въззивният съд е приел, че тези два имота са собственост на всички наследници на М. П. Л. по силата на влязлото в сила решение № 217 от 14.10.1994 г. на ОСЗГ- [населено място], което има конститутивно действие и легитимира правоимащите като собственици. По възражението на касаторите- въззивници в производството пред Софийския окръжен съд, че решението на ОСЗГ- [населено място] е нищожно като постановено от административен орган в незаконен състав, въззивният съд е приел на първо място, че това възражение за косвен съдебен контрол върху валидността на решението на ОСЗГ- [населено място] е направено от ответниците след изтичане на преклузивния срок по ГПК- едва във второто съдебно заседание по делото, проведено на 10.12.2013 г. Независимо от горното, въззивния съд е приел, че това възражение е неоснователно, тъй като решението на ОСЗГ- [населено място] е постановено от законен състав на ОСЗГ съгласно чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ и е подписано от председател и секретар съгласно чл.15, ал.2, т.6 от Закона за административното производство. Приел е, че подписването на решението от други лица, извън председателя и секретаря на комисията, не прави решението нищожно. По възражението, че спорните два имота не са били внасяни в ТКЗС, нито отнемани от собственика им и поради това не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства /преписки, решения, свидетелски показания/ безспорно е установено, че тези имоти са били отчуждени по реда на чл.12 ал.2 З. във връзка с ПМС № 25 от 08.03.1975 г. Тъй като въззивният съд е счел обжалваното първоинстанционно решение за правилно, по реда на чл.272 ГПК е препратил към неговите мотиви.
1. С оглед тези мотиви на въззивния съд първият от поставените от касаторите правни въпроси /следва ли да бъде изключен съдебният контрол върху валидността на индивидуален административен акт, който определя активната материалноправна легитимация на ищеца, ако възражението за това не е направено в срока по чл.131 ГПК/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение. Макар в решението да е прието, че възражението на ответниците /сега касатори/ Л. П. и Н. М. за нищожност на решение № 217 от 14.10.1994 г. на ОСЗГ- [населено място], касаещо спорните два земеделски имота, поради постановяването му от незаконен състав на административния орган, е направено след сроковете по чл.131 ГПК и чл.342 ГПК /във второто по делото съдебно заседание, проведено на 10.12.2013 г./, въззивният съд се е произнесъл по това възражение мотивирано, изчерпателно и в съответствие със задължителната съдебна практика.
2. Вторият поставен от касаторите правен въпрос /длъжен ли е въззивният съд при споделяне мотивите на първоинстанционното решение и препращането към тях да обсъди наличните доказателства и изложи свои мотиви, произтичащи от тях/ е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. По този въпрос обаче няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторите практика на ВКС, тъй като наред с препращането към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е изложил и свои самостоятелни мотиви по всички възражения на Л. П. и Н. М. във въззивната им жалба. Доколко тези негови мотиви са правилни, пълни и обосновани не е въпрос, касаещ приложението на нормата на чл.272 ГПК.
3. Третият поставен от касаторите правен въпрос /кои са допустимите доказателствени средства, посредством които се установява наличие на завършеност на процедура по одържавяване на недвижим имот по реда на чл.12 З. във връзка с ПМС № 25 от 1975 г. и свидетелските показания от такъв порядък ли са/ e неотносим към настоящото дело, по което е прието от съда, че отчуждаването на имота по реда на чл.12 З. е доказано не само със свидетелски показания,но и с писмени доказателства: решение № 139 от 25.10.1978 г. на ОбНС- гара Бов, с което на основание чл.12, ал.2 З. във връзка с ПМС № 25 от 08.03.1975 г. са определени земите с площ от 2 дка, които се оставят на наследодателя на касаторите П. М. П., а всички останали притежавани от него земи са оценени и причислени към държавния поземлен фонд, разписка от 19.12.1978 г., подписана от П. М. П., че е получил горепосоченото решение, решение № IV-277 от 01.03.1983 г. на ОбНС-гр.С., с което на основание чл.12, ал.2 З. във връзка с ПМС № 25 от 08.03.1975 г. са определени земите с площ от 2 дка, които се оставят на общия на страните наследодател М. П. Л., а всички останали притежавани от него земи са оценени и причислени към държавния поземлен фонд. Дори и да се приеме, че въпросът е относим, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по този въпрос, тъй като той касае приложението на нормата на чл.164 ГПК, по която има съдебна практика и тъй като по въпроса по каква процедура се извършва одържавяването на имоти на основание чл.12, ал.2 З. и как настъпва това отчуждаване има задължителна практика на ВКС /например решение № 12 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 3594 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/, според която отчуждаването на частни имоти в полза на Държавата по реда на чл.12, ал.2 З. настъпва по силата на закона /З./ и от момента на влизането на този закон в сила. Обжалваното решение напълно съответства на тази задължителна практика на ВКС, тъй като в него е прието че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че спорните 2 земеделски имота са били отчуждени от собственика им по реда на чл.12, ал.2 З..
Поради всичко гореизложеното, обжалваното решение на Софийския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата М. В. и М. И. направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 259 от 02.07.2015 г. по гр.д.№ 244 от 2015 г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. Х. П. и Н. П. М. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв.З. Н., да заплатят на М. М. В. и М. Н. И. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица],Търговски дом,ет.2,кантора 207, чрез адв.Е. М., на основание чл.78 ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 600 /шестстотин/ лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.