О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№40
[населено място], 26.01.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6276 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 6546 от 24.09.2015г. по гр.д. №4609/2009г. на Софийски градски съд, ІV-г състав, с което е отменено решение от 13.01.2009г. по гр.д. № 14279/2006г. на Софийски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Й. Т. К. срещу Р. Т. П., А. Т. П., Р. Р. Й., А. Р. П. /погрешно посочен в диспозитива, тъй като е починал и заместен от наследниците си/, И. Б. С., В. К. И. и Р. К. Ч. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС през 1957-1958г. Т. Т. С./К./ е бил собственик на нива от 3 дка в местн. „Широка поляна”/Празна секуля/ в землището на Г., [населено място], който е идентифициран с имот пл. № 40097 от кад.л.780 по кадастралния план на С. и попада в кв. 12, УПИ ІІІ-за трамвайно депо и УПИ V-за тролейбусно депо по регулационния план на м. Н. „Искър-юг”, одобрен през 2001г.
Касационната жалба е подадена от Й. Т. К. чрез пълномощника адв. Ж.. Поддържа се нищожност, недопустимост или евентуална неправилност на решението. В изложението на основанията за допускане касационно обжалване са посочени въпроси, на които ВКС следва да отговори: 1/ допуснатите нарушения на чл.9 ЗСВ при разпределяне на делото въз основа на случаен подбор правят ли решението нищожен, недопустим или незаконосъобразен акт; 2/ допуснато ли е съществено нарушение на материалноправните и процесуални норми като вещите лица са идентифицирали имота по помощен план и имотния регистър към него, изготвени след анкетиране, а не са взели предвид неоспорени писмени доказателства от периода 1929-1960г. и представлява ли това касационно основание по чл. 280, ал.1,т.3 във вр. с чл. 281, т.3 ГПК; 3/ необсъждането на доводите в писмените бележки относно противоречието между техническите експертизи и писмените доказателства за местонахождението на имота, датиращи от 1929-1960г. Изтъква се, че въпросът, решен с обжалваното решение, е съществен, тъй като имотът има висока стойност.
Депозиран е писмен отговор от ответниците по жалбата, представлявани от адв. Г.. В него са изложени подробни съображения за недопускане на касационно обжалване. Представен е и писмен отговор, изхождащ лично от ответниците В. К. И. и Р. К. Ч..
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Ищецът е наследник на Т. Т. С./К./, който е притежавал по силата на нотариален акт от 1938г. нива в местн. „Широка лъка” с площ 3дка, при съседи: В. М., С. Т. и път. През 1946г. наследодателят е въведен във владение на Ѕ ид.ч. от нива от 6 дка при съседи: Б. В., С. З., М. И., път и Г. К..
Ответниците са наследници на А. Ф. Ц., който е притежавал съгласно съдебна спогодба от 1945г. нива от 3,2дка в местн.”Празна секуля”, част от нива от 6,5 дка, цялата при съседи: път, В. Г. и Р. Т..
ОСЗГ „П. е констатирала наличие на спор за материално право по образуваните преписки за възстановяване на собствеността относно имот в землището на м. Широка поляна /Празна секуля/ с № 40097 от кад.л. 780 като е спряла производството по преписките.
По делото са изслушани множество съдебно-технически експертизи, както пред първата, така и пред въззивната инстанция. Съдът подробно е описал техните констатации и е счел, че следва да кредитира двете тричленни експертизи, приети пред въззивния съд, които са задълбочени и обосновани. Те са изследвали местонахождението и границите на имотите по представените от страните доказателства за собственост на наследодателите, тъй като именно те са индивидуализиращите белези на имота, а не неговата площ. От тези експертизи се установява, че не е налице идентичност между имота, описан в нотариалния акт на наследодателя на ищеца от 1938г. и протокола за въвод във владение от 1946г. и процесния имот с № 40097. Същевременно, безспорно е установено, че спорният имот № 40097 е идентичен с имота, описан в удостоверение от 1929г., който впоследствие е бил предмет на съдебна спогодба, одобрена през 1945г., с която имотът е придобит от наследодателя на ответниците. При тези изводи предявеният иск е отхвърлен.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Не може да обоснове достъп до касационен контрол поставеният първи въпрос, касаещ принципа на чл.9 ЗСВ и отражението, което дава евентуално негово нарушение върху валидността, допустимостта и правилността на постановения съдебен акт. Налице е съдебна практика – решение №346 от 30.11.2011г. по гр.д. № 1556/2010г. на ІІг.о. на ВКС, според което обстоятелството, че съдията докладчик не е бил определен за такъв при спазване на принципа на случайния подбор, не обуславя нищожност на постановеното решение, а може да е предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност.
Вторият и третият от въпросите не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, както е разяснено съдържанието на това понятие в Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК, т.1. Те представляват оплаквания срещу извършената от съда преценка на доказателствата и имат отношение към основанията по чл. 281, т.3 ГПК за неправилност на решението. Тази основания обаче не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК, а само след допускане на касационното обжалване при предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Съдът е изложил достатъчно подробна мотивировка защо възприема заключенията на приетите пред него експертизи, като най-задълбочени, компетентни и даващи приоритет на критериите местонахождение и граници на имотите, а не на площта. А за да достигнат до изводите си експертизите са използвали всички събрани доказателства, съдържащи информация за идентифициране на имотите.
Предвид изложеното касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Ответниците по жалбата претендират присъждане на разноски, но липсват доказателства да са направили такива за касационното производство. Приложено е единствено адвокатско пълномощно, което не съдържа данни за заплатено възнаграждение на адвоката.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6546 от 24.09.2015г. по гр.д. №4609/2009г. на Софийски градски съд, ІV-г състав по касационната жалба на Й. Т. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: