О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Р № 40
София, 26.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №443/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от И. К. Й. – Х. от [населено място] против определение №3293/07.3.2011 г. по гр.д.№12583/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І – ви брачен въззивен състав, в частта, с която е оставено без разглеждане като недопустима въззивна жалба, вх.№7905/23.4.2010 г. против решение на СРС, 86 състав, по гр.д.№11394/2009 г., ІІІ г.о., и производството в тази част е прекратено.
Обстоятелствата по делото са следните:
С обжалваното в посочената част определение Софийският градски съд е оставил без разглеждане като недопустима въззивна жалба, вх.№7905/23.4.2010 г., подадена от И. К. Й., действаща като майка и законен представител на малолетните деца М. и В. Х. срещу решение №ІІІ-86-59/22.3.2010 г., допълнено с решение №25/03.5.2010 г., постановено по гр.д.№11394/2009 г. по описа на СРС, 86 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете за издръжка на двете деца по чл.143 СК, за разликата над уважения размер за издръжка на детето М. в размер на 120 лева, и за детето В. в размер на 100 лева, до пълния претендиран размер от 280 лева.
За да постанови посочения резултат въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл.299, ал.2 ГПК.Изводът е обоснован с данните по гр.д.№12048/2010 г. по описа на СГС и по гр.д.№9839/2009 г. по описа на СРС, 85 състав, от които се установява, че за децата е присъдена издръжка, считано от влизане в сила на решението в частта за упражняване на родителските права, и в която част е налице влязло в сила решение относно издръжката за децата.
В частна жалба от И. Й. се навеждат оплаквания за незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното определение в частта,в която съдът оставя без разглеждане жалбата като недопустима, в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.143 СК и да се даде възможност на съда да се произнесе с решение в тази част.
В проведеното по делото съдебно заседание частната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката – адв. Н., която твърди, че по приложеното ч.гр.д.№369/2011 г. на ВКС, ІV г.о. се отнася до привременни мерки за издръжката и няма влязло в сила решение за нея, тъй като е налице цялостно обжалване. Депозирана е и писмена защита.
Ответникът по частната жалба Б. С. Х. е депозирал отговор по чл.276 ГПК. В съдебно заседание процесуалният му представител – адв. Х., пледира за оставяне без уважение на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба, взе предвид писмената защита на частната жалбоподателка, отговора на ответника по частната жалба и становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна последните съображения:
Определението за Софийския градски съд е неправилно. Незаконосъобразно и необосновано въззивната инстанция е приела, че е налице влязло в сила решение от 22.7.2010 г. на съда по брачното дело – гр.д.№9839/2009 г. по описа на СРС, 85 състав, по отношение на издръжката. Действително в жалбата си срещу визираното решение въззивничката – частна жалбоподателка в настоящото производство, не обжалва първоинстанционното решение в частта за издръжката, но в същата се обжалва решението в частта за упражняване на родителските права. При това положение въпросът за издръжката следва да бъде решен служебно от въззивната инстанция ведно с въпроса за родителските права. Поради това решението на районния съд по посоченото дело не е влязло в законна сила по иска за издръжка. Освен това по посоченото дело е налице определение от 17.7.2010 г., с което са постановени привременни мерки за упражняване на родителските права и за издръжката на родените от брака деца, които действат до влизане в сила на решението по бракоразводното дело, по което съдът се произнася и за окончателната издръжка след прекратяване на брака и след определяне на кого да бъде предоставено упражняването на родителските права.
Предвид изложеното е налице правен интерес за частната жалбоподателка в настоящото производство за обжалване решението на СРС, 86 състав, по гр.д.№11394/2009 г. в частта, с която са отхвърлени претенциите й за издръжка до пълните предявени размери, съответно над 120 лева за детето М. и над 100 лева за детето В., за периода от 14.10.2009 г./предявяване на исковете/ до 17.6.2010 г./постановяване на привременните мерки/.
Изложеното налага отмяна на обжалваното определение в посочената част и връщане делото за СГС за произнасяне по същество в същата част.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №3293/07.3.2011 г. по гр.д.№12583/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І – ви брачен въззивен състав, в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима въззивна жалба, вх.№7905/23.4.2010 г. против решение на СРС, 86 състав, по гр.д.№11394/2009 г., ІІІ г.о., подадена от И. К. Й., действаща като майка и законен представител на малолетните деца М. и В. Х., срещу решение №ІІІ-86-59/22.3.2010 г., допълнено с решение №25/03.5.2010 г., , в частта, с която са отхвърлени исковете на двете деца по чл.143 СК, за разликата над уважения размер за издръжка на детето М. от 120 лева и за детето В. за 100 лева, до пълните предявени размери, и производството в тази част е прекратено, и ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото за ново разглеждане по същество на исковете за издръжка по чл.143 в отменената част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: