О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 28.01.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова ч. гр. дело № 246 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. З. З. от Русенска адвокатска колегия-служебен адвокат на Г. П. Д., против определение № 1242/5.11.2019 г по гр. д. № 743/2019 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6043 от 17.10.2019 г. по гр. д. № 3686/2019 г. на Районен съд-гр.Русе, с което е върната подадената от Г. П. Д. искова молба и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба са изложени доводи, че обжалваното определение противоречи на „практиката на ВКС, на практиката на Конституционния съд и тази на Съда на Европейския съюз“. Твърди се, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на същото до касационно обжалване по процесуалния въпрос „длъжен ли е съдът да съобщи указанията за отстраняване на нередовностите на предявените искове лично на страната или е достатъчно да бъдат съобщени на назначения по делото особен представител“.Поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Г. П. Д. против Р. С. С. и Д. А. П., в която са изложени твърдения, че е ищецът е прехвърлил собствения си имот срещу задължение за издръжка и гледане на първата ответница, която се е разпоредила с него в полза на втората.Ищецът е посочил, че иска да му бъде върнат собствения имот.Производството по делото е оставено без движение от първоинстанционния съд, като с разпореждане № 4453/11.6.2019 г са дадени указания да се уточни дали ответниците са били в брак към момента на всяка от сделките, както и да бъде формулиран надлежен петитум, съобразно направените уточнения и да впише исковата молба. Разпореждането за оставяне на производството без движение е съобщено да процесуалния представител на ищеца- адв.М. В., определена по реда на чл.26 ал.1 от Закона за правната помощ, а срокът за изпълнение на указанията е удължен до 1.9.2019 г.Междувременно както страната, така и адвокат В. са изложели съображения за неразбирателство, тъй като пълномощникът е представил уточнен проект на исковата молба, която ищецът е отказал да подпише.С разпореждане от 3.9.19 г за осъществяване на правна помощ по ЗПП е определен друг адвокат-А. Б., като са й съобщени указанията на съда.С молба от 16.9.2019 г адв.Б. е поискала удължаване на срока за изпълнение на указанията, а съдът е предоставил едноседмичен срок.След изтичането му и до 17.10.2019 г констатираните нередовности не са отстранени, поради което с определение от същата дата исковата молба е върната и производството по делото прекратено.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че до изтичане на определения от съда срок констатираните нередовности на исковата молба не са били отстранени, поради което същата законосъобразно е върната.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното :
Поставеният в частната касационна жалба процесуалноправен въпрос се явява обуславящ изхода на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Този въпрос е намерил непротиворечиво разрешение в практиката на ВКС, формирана чрез решения по чл. 290 и определения по чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с приложението на чл. 39, ал. 1 и чл. 45 ГПК, според която когато страната има пълномощник, връчването се извършва на пълномощника и се счита за лично връчване.Законът не прави разлика относно това дали представителната власт произтича от упълномощаване или възниква с акта за назначаване по смисъла на чл.26 ал.1 и сл.от Закона за правна помощ.Поради това във втория случай за съда не съществува задължение да съобщени указанията лично на страна, освен на процесуалния представител.
Поради това въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1242/5.11.2019 г по в.ч. гр. д. № 743/2019 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :.1.
2.