2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 06.03.2012г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в закрито заседание на втори март две хиляди и дванадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ч.н.дело № 2913 по описа за 2011 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 44 ал. 1 от НПК за определяне на компетентния съд да разгледа тъжбата на М. И. М. против К. Б. Д. за престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147 от НК.
Тъжбата е била подадена до Пловдивския РС и входирана под № 22504/08.06.2011 г. Съобразявайки изложеното в нея за мястото, където са отправени клеветническите твърдения (в гр.София, в сградата на Комисията за защита от дискриминация), с разпореждане от 10.06.2011 г. съдията-докладчик е изпратил същото на Софийския РС.
След получаване на делото в СРС е било образувано НЧХД № 11564/2011 г. С разпореждане от 03.10.2011 г. съдията-докладчик е повдигнал спор за подсъдност, считайки, че дори с оглед мястото на извършване на престъплението делото да му е подсъдно, то са налице условията по чл. 43, т. 1 от НПК, налагащи разглеждането му от Пловдивския РС, тъй като частният тъжител и подсъдимия са от гр.Пловдив.
В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че компетентен да разгледа делото е СРС, в чийто район е извършено престъплението Тъй като няма данни дали свидетелите, които страните ще посочат, живеят в района на друг съд, то не може да намери приложение чл. 43, т. 1 от НПК.
Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, както и съобрази предпоставките по чл. 44 ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 43, т. 1 от НПК, намира, че делото следва да бъде разгледано от Софийския районен съд.
Причината, поради която Пловдивския РС е отказал да разгледа делото и е изпратил същото на СРС, е поради това, че с оглед съдържанието на тъжбата мястото на извършване на престъплението е в гр.София. Поначало тази констатация не е била оспорена от СРС, но е застъпено твърдение за наличие условията на чл. 43, т. 1 от НПК, защото частният тъжител и подсъдимия са от гр.Пловдив. Основанията по този текст не са налице.
Въпросът за промяна на компетентния съд с друг, еднакъв по степен, е уреден в НПК като изключение от общите правила за местната подсъдност. Случаите са изрично изброени, а затова условията, посочени в няколкото хипотези подлежат на стриктна интерпретация. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, на която съдията-докладчик се е позовал, поставя изискване много от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд. В случая е известно, че само подсъдимият и тъжителят са от гр.Пловдив, като в тъжбата, въз основа на която е било образувано делото свидетели не са посочвани. Следователно, като липсва информация за местоживеенето на възможните свидетели, за да се прецени дали те са много или преобладаващ брой от тях живеят в гр.Пловдив, а подсъдимият е само един, то не е налице условието по чл. 43, т. 1 от НПК за отклонение от правилата за местната подсъдност.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районен съд – гр.София по НЧХД № 11564/2011 г. за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа тъжбата на М. И. М. против К. Б.Д. за престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147 от НК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.София за разглеждане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.