3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.40
София.07.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 527/2010г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на Н. К. Х.,[населено място], срещу определение № 453 от 04.05.2010г. по гр.д. № 150/2010г. на ВКС, състав на ІІ г.о., с което на основание чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № от 30.11.2009г. по гр.д. №193/2009г. на Кърджалийския окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема че частната жалба е процесуално недопустима, поради следното :
Разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението по чл.288 ГПК не е от категорията на тези определения и не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му, а то не е и „преграждащо развитието на делото”. С новия ГПК /ДВ, бр.50/2007г./ исковото производство отново е уредено като триинстанционно. Касационният контрол на въззивните решения обаче макар да е инстанционен, е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т.нар. предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, в което се проверява наличието условията на чл.280 ГПК. С постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не допуска касационно обжалване, ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Оттук и определението не прегражда развитието на делото, а е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, съгласно Р. № 4/16.06.2009г. Изводът за необжалваемост на определението по чл.288 ГПК се подкрепя и от разпоредбата на чл.296 ГПК, визираща влизане в сила на решенията. Разпоредбите на т.2 и т.3 разграничават хипотезите на влизане в сила на въззивното решение: – когато срещу него е подадена касационна жалба, но производството по нея е прекратено и когато не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.288 ГПК, респ. касационната жалба не е уважена. Разграничението при двете хипотези е предвидената обжалваемост на определението за прекратяване /от влизането му в сила/ в първата хипотеза, докато при втората недопускането до разглеждане като основание за влизане в сила на въззивното решение е равнопоставено с неуважаването на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба на Н. К. Х.,[населено място], срещу определение № 453 от 04.05.2010г. по гр.д. № 150/2010г. на ВКС, състав на ІІ г.о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: