О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 07.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 244 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 13444 от 14.12.2017 г., подадена от Ц. П. И. и Г. Т. В. против Определение № 546 от 24.11.2017 г. по гр.д.№ 1907/2017 г. на ВКС, I г.о., с което e оставeна без разглеждане подадената от Ц. П. И. и Г. Т. В. чрез адвокат В. П.-С., касационна жалба против решение № 31 от 31.01.2017 г. по гр.д.№ 860/2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която е потвърдено решение № 158 от 22.05.2015 г. по гр.д.№ 960/2012 г. на Районен съд – Велинград в частта, с която на основание чл. 30, ал. 3 ЗС Ц. П. И. и Г. Т. В. са осъдени да заплатят на Н. А. М. общо сумата 4 745,24 лв. и е прекратено производството по гр.д.№1907/2017 г. на ВКС, I г.о.
С обжалваното определение, по повод заявено възражение за недопустимост на производството с оглед цената на иска, съставът на ВКС е приел, че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (ред. до ЗИД ГПК, ДВ, бр. 86/2017 г., сега – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК), тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Предходният състав е приел, че въззивното решение е постановено по искове с правни основания чл. 30, ал. 3 ЗС, предявени срещу Ц. П. И. и Г. Т. В., конституирани като ответници на основание чл. 227 ГПК в качеството им на законни наследници на починалия ответник П. Н. В., с обща цена на исковете 5 357,22 лв., като цената на отделните претенции е съответна на законните дялове в съсобствеността на приемниците в процеса. Не се претендира солидарно осъждане, нито е постановено такова, доколкото отговорността на законните наследници на първоначалния ответник по иска по чл. 30, ал. 3 ЗС е разделна. Ответниците са съпруга (Г. В.) и дъщеря (Ц. И.) на починалия ответник П. В., поради което дяловете им в имуществото, оставено в наследство от П. В., са или по 1/2 ид.ч. за всяка от тях – за имущества, които не са били придобити в режим на съпружеска имуществена общност, или 3/4 ид.ч. за Г. В. и 1/4 ид.ч. за Ц. И. – за имущества, които са били придобити в режим на съпружеска имуществена общност. В първата хипотеза цената на исковете, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, предявени срещу всяка от ответниците е с размер по 2 678,61 лв., а във втория – цената на иска срещу Г. В. е 4 017,93 лв., а срещу Ц. И. – 1 339,31 лв. При обективно съединяване на искове за парични вземания (до каквото съединяване на искове по делото се е стигнало, предвид настъпилата в производството пред първоинстанционния съд смърт на първоначалния ответник) от значение при преценка допустимостта на касационното производство е цената по всеки един от паричните искове, която не надхвърля сумата 5 000 лв., а не сборът от цената на всички обективно съединени искове.
С подадената в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и процесуално допустима частна жалба са заявени оплаквания за неправилност на така постановеното определение, като се иска отмяната му.
Ответницата по частната жалба Н. А. М. е подала писмен отговор чрез адвокат П. Х., в който поддържа, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е основателна по следните съображения:
С чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (ред. до ЗИД ГПК, ДВ, бр. 86/2017 г., сега – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК) е установен минимален праг от 5 000 лева за цена на иска, под който е изключено приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според чл. 70 ГПК цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но обуславя родовата подсъдност на делото, както и допустимостта на касационното обжалване. След този момент посочената от ищеца или определената от съда (в случай на несъответствие) цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени, включително правоприемство поради смърт на страна по делото и заместването й от наследниците й, не влияят върху цената на иска. В случая, видно от данните по делото, Н. А. М. е предявила срещу П. Н. В. иск за заплащане на сумата 5 945,50 лева на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, като в течение на производството размерът на претенцията е изменен на сумата 5 357,26 лв. Смъртта на ответника и приемството в процеса са настъпили след приключване на първото по делото заседание – в момент, към който цената на иска е стабилизирана при условията на чл. 70, ал. 1 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по иск с цена над 5 000 лв. и производството по подадената срещу него касационна жалба не е недопустимо на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (ред. до ЗИД ГПК, ДВ, бр. 86/2017 г., сега – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).
В подкрепа на този извод е и приетото в мотивите на ТР № 8 от 31.10.2012 г. по тълк.д.№ 8/2012 г., на ОСГК на ВКС, че при предявяването на иска ищецът е този, който посочва неговата цена, като съдът служебно може да повдигне въпроса за цената на иска (което може да направи и ответникът по иска), но най-късно в първото заседание за разглеждане на делото; така посочената и определена цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото, освен при изменение по реда на чл. 214 ГПК. В случаите, когато не е налице такава промяна, релевантен момент за определяне на цената на иска е моментът на неговото предявяване.
По изложените съображения състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 546 от 24.11.2017 г. по гр.д.№ 1907/2017 г. на ВКС, I г.о.
ВРЪЩА делото на състава на Първо гражданско отделение за разглеждане на касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: