О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 13.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на10.12.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1154/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. С. П. –Снайдер против решение от 22.05.2009г. на Софийски градски съд,ІVа състав,постановено по гр.д. №370/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №140/27.11.2007г. по гр.д. №2641/2006г. по описа на Софийски районен съд,47 състав,като е осъдена Н. С. П. по иск с правно основание член 38 а от ЗЖСК предявен от Т. С. С. да опразни апартамент №124 в сегашния блок №259 вх. В,/секция бл.4/,ет.7 със застроена площ от 104,68кв.м,състоящ се от три стаи,баня,предверие,коридор и два балкона при описани в решението граници.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл процесуален въпрос,който се явява преюдициален относно правилността на въззивното решение,който е решен в противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВКС,а именно съдът е длъжен служебно да назначи експертиза или служебно да допълни задачите на назначената такава за установяване наличието и основанието за възникването на собственост,респ. собственост на ЖСК и трети лица върху недвижим имот,предмет на иск с правно основание член 38 а от ЗЖСК. В тази връзка касаторът се позовава на т.10 от Тълкувателно решение №1/2001г по тълк.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС,според която допускането на експертиза,оглед и освидетелстване може да стане не само по почин на страните,но и служебно от съда,като при експертизата това се налага от необходимостта от съобразяване на опитни правила и положения на науката,отнасящи се до специални области на знанието. Касаторът счита,че въпросът за установяване на действителните граници и площта от 7 555 кв.м,претендирана като собствена на ЖСК,спрямо действащия кадастрален план и застроително регулационен план на местността,се явява част от преюдициалния въпрос по отношение на правилно решение във връзка с предявения иск по член 38 а от ЗЖСК. Наред с това,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл и по още един преюдициален въпрос,а именно носи ли претендентът на правото на собственост,придобито на основаниие изтекла в негова полза придобивна давност,доказателствената тежест в процеса относно установяване субективния елемент на владението,който въпрос е решен в противоречие с константната практика на ВКС,като се позовава на цитираните и приложени решения на тричленни състави на ВКС по реда отменения ГПК. С оглед изложеното касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Т. С. С. ,в писмения си отговор счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
В мотивите си въззивният съд е квалифицирал,съобразно заявеното с исковата молба подадена от Т. С. ,предявените искове по член 38 а от ЗЖСК,като елемент от съдържанието на чуждото на ЖКС право на собственост върху процесния апартамент №124,като тази разпоредба от закона дава възможност на заинтересуваният член-кооператор за предяви пряко,без участието на действителния носител на правото,претенция за предаване на фактическата власт върху жилището срещу всяко трето лице,което неоснователно я упражнява,като в случая не е спорно обстоятелството,че ответницата не е член кооператор и основанието й да владее жилището не произтича от разделителен протокол,приет с решение по член 28 ал.1 от ЗЖСК,като същата се позовава относно упражняването на фактическата власт върху процесния имот на сключения предварителен договор с „Б”ЕООД,на който е възложено изграждането на жилищната сграда. Във връзка с направеното от ответницата възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност в предвидения от закона 10 годишен срок,съгласно член 79 ал.1 от ЗС, съдът е стигнал до извода,че по делото липсват доказателства,които да установяват,че ответницата е демонстрирала със своето поведение владението на процесния имот противопоставено на ЖСК.
По отношение твърдението на касатора във връзка с изясняване на въпроса за установяването и начина на възникването на собственост върху недвижим имот,предмет на заявената искова претенция и установяване на действителните граници на площта,собственост на ЖСК,чийто граници следва да се съобразят с посочените планове,поради което съдът следвало служебно да изследва този въпрос, като назначи съдебно-техническа експертиза с определени и поставени в тази връзка въпрос,касационният съд счита,че така формулираният въпрос не е преюдициален за спора,основаващ се на заявена претенция по член 38 а от ЗЖСК относно индивидуално определен обект на собственост,който с решение на О. събрание на ЖСК ,взето с протоколно решение от 08.06.2006г. е разпределено на ищцата,с оглед членствените й права,като член кооператор на ЖСК. По отношение на този обект,който се владее от ответницата няма спор във връзка с идентификацията на същия и необходимост от експертиза,за каквато дава възможност цитираното от касатора тълкувателно решение на ВКС. Това,което се отнася до правото на собственост на ЖСК и неговия обем,по делото са налице писмени доказателства-приложените нотариални актове във връзка с придобиване право на собственост върху терена и изясняването на този въпрос,което е било направено от съда,не е свързано с така поставяния наречен от касатора преюдициален въпрос ,като в тази връзка за съда не е била налице необходимост от специални знания и умения при решаването му. Следователно, произнасянето на съда по установяване на собственост на ЖСК ,не е във връзка с цитираната задължителна практика на ВКС,поради което не е налице предвиденото в член 280 ал.1 т 1 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение заявения от касатора отново като преюдицилаен въпрос,по който съдът се е произнесъл,във връзка с упражняването давностно владение,формулиран като такъв, свързан със съдържанието на последното,като цитираните и приложени към изложението от касатора решения на ВКС по реда на отменения ГПК се отнасят до съсобствена вещ,но при всички случаи за да се придобие по давностно владение една вещ е необходимо освен установяването на фактическа власт върху същата,която да се упражнява необезпокоявано и непрекъснато,но също така този,който я упражнява да манифестира явно,че упражнява тази власт за себе си. При произнасянето на съда по възражението на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност спрямо процесния имот,съдът се е съобразил именно с константната практика,поради което постановеното не е в противоречие в съответствие с тази практика на съдилищата и не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.05.2009г. на Софийски градски съд,ІV а състав,постановено по гр.д. №370/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: