Определение №40 от по гр. дело №1404/1404 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 40
 
София, 11. януари 2010 г.
 
 
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и десета година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Борислав Белазелков
                                                ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова
                                                                        Марио Първанов
 
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1404 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 20.05.2009 г. по гр.д. № 514/2009, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 08.01.2009 г. по гр.д. № 29/2008, с кео е отхвърлен предявеният иск по чл. 195 ЗЗД.
Недоволен от решението е жалбоподателят С. К. Д. , представляван от адв. Г от ХАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправнните въпроси за задължението на купувача по чл. 194 ЗЗД да прегледа вещта и уведоми продавача за забелязаните недостатъци, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата Й. З. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът с обичайно местопребиваване в България не е изпълнил задължението си по чл. 194 ЗЗД да прегледа вещта и уведоми продавача с обичайно местопребиваване в ФРГ за забелязаните недостатъци.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос не обуславя крайното решение на съда. Страните не са уговорили приложимото право към сключения на 04.04.2007 г. договор за продажба на лек автомобил, поради което отношенията им се уреждат не от българското, а от правото на ФРГ според обичайното местопребиваване на страната, която дължи характерната престация.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 20.05.2009 г. по гр.д. № 514/2009.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 

Scroll to Top