ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№40
София, 20.01. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3337/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. И., Г. Д. Г. , М. Д. М. , С. Д. И. , С. М. Т. , Т. М. Т. , Д. Й. Г. , Г. Й. Г. , Т. Й. Г. , С. С. Т. , М. С. М. , М. С. Т. , Г. С. А. , Т. В. Т. , П. В. Т. , С. В. Д. и Д. Д. И. против въззивното решение на Д. окръжен съд № 164 от 29.05.2008 год. по гр. д. № 1105/2007 год., с което е оставено в сила решение № 159 от 12.10.2007 год. по гр. д. № 33/2007 год. на Районен съд гр. Г., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателите по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за приемане за установено по отношение на О. с. „З” гр. Ген. Тошево право на възстановяване на собствеността върху горницата от 19 дка до 257,500 дка земеделски земи в землището на с. А., като наследници на Т. В. М.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос – възстановяване правото на собственост върху наследствени земеделски земи в размерите определени в чл. 8, ал. 1 и чл. 10 ЗТПС в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – П. № 1/19.04.1996 год. по гр. д. № 1/1996 год. на ОСГК.
Ответниците О. с. „З” гр. Ген. Тошево и Община гр. Ген. Тошево не са подали писмен отговор по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно, с което е потвърдено решение на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за разликата над 19 дка до 257,500 дка, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв., намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи за разликата над 19 дка до претендираните 257,500 дка в землището на с. А. въззивният съд е посочил, че общият наследодател на ищците Т с Протокол от 16.07.1941 год. на К. по окончателното настаняване и заменяне имотите на преселниците от С. Д. е получил, като преселник в замяна на свои имоти в С. Д. нива от 338,500 дка в землището на с. С. село А., общ. Ген. Тошево). Общият наследодател е починал през 1953 год., не е подавал опис -декларация за притежавани полски имоти, няма данни да е станал член-кооператор и от представените по делото писмени доказателства подробно обсъдени от въззивният съд е изведен извода, че същият преживе е извършил неформална делба на земеделските си земи, които разпределил между петте си деца – трима синове и две дъщери. Съдът е проследил декларираните от наследниците на общия наследодател и внесени в ТКЗС-то земеделски земи, както и възстановените им по преписки на П. комисия, при което приел, че общо са били заявени и възстановени на отделните наследници земи на общия наследодател в размер на 288,500 дка. Останали са нереституирани само 50 дка заявени от една от дъщерите на общия наследодател, които заедно с реституираните земеделски земи възлизат на 338,500 дка, с колкото ниви общият наследодател е бил настанен, като преселник от С. Д. При този резултат съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 8 ЗСПЗЗ, според която реституцията може да бъде извършена само до размерите по чл. 8, ал. 1 и чл. 10 ЗТПС, т. е. до размер от 300 дка, като за разликата над 300 дка заинтересованите лица могат да получат обезщетение по реда на чл. 35 ЗСПЗЗ. При тези съображения, исковете са останали основателни само до размер на 11,500 дка (300 дка – 288,500 дка), и тъй като исковете са били уважени от първоинстанционния съд за 19 дка, въззивният съд е потвърдил решението му в частта, с която са били отхвърлени за горницата над 19 дка.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че решението в отхвърлената част на исковете е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/19.09.1996 год. по гр. д. № 1/1996 год. на ОСГК на ВС (при посочването му са допуснати грешки). Според цитираното тълкувателно решение правото на собственост на собствениците или на техните наследници по отношение на земеделските им земи за горницата над ограниченията, предвидени в чл. 8 от Закона за трудова поземлена собственост от 09.04.1946 год. (до 300 дка в Ю. Д. за пряко стопанисвана земя) се възстановява на основание чл. 10, ал. 8 ЗСПЗЗ, т. е. решението на въззивния съд се явява съобразено с посочената съдебна практика.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не може да бъде уважено.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 164 от 29.05.2008 год. по гр. д. № 1105/2007 год. на Д. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ