Определение №400 от 1.8.2018 по гр. дело №1118/1118 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 400
[населено място] , 01.08.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№207/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК вр. § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр. 86/2017 г..
Образувано е по касационна жалба на „Баташки и партньори“ЕООД против решение №128/30.06.2017г. по в.т.д.№78/17г. на Великотърновски апелативен съд,с което е потвърдено решение №127/31.10.16г. по т.д.№197/14г. на Окръжен съд Плевен,с което на основание чл.124 ал.1 ГПК е признато за установено,че „Ер Мизия“ООД не дължи на „Баташки и партньори“ЕООД сумата 510 000 лв., произтичаща от договор от 01.03.11г.,с лихвите върху нея от 02.03.11г. и сумата 10 200 лв., представляваща присъдени в тежест на „Ер Мизия“ООД разноски за заповедното производство,в което срещу дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в посочения размер.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на така постановеното въззивно решение,поради постановяването му по недопустим иск и неправилност, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира се обезсилване на съдебния акт,евентуално – допускането му до касационен контрол и отмяна.
Ответникът Д. И. Д. в писмения си отговор на касационната жалба е оспорил наличието на основания за обезсилване на въззивното решение,излагайки съображения за допустимост на заведения от него отрицателен установителен иск. Навел е доводи за липса на осъществени предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на същото до касационен контрол. По същество обосновава доводи за правилност на възприетите в решението на ВТАС разрешения по повдигнатия правен спор,респ. – за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Първоинстанционният Плевенски окръжен съд е бил сезиран от Д. И. Д. /в качеството му на съдружник в „Ер Мизия“ООД с 60% от капитала на дружеството/ с предявен срещу „Ер Мизия“ООД и „Баташки и партньори“ЕООД отрицателен установителен иск за признаване за установено,че „Ер Мизия“ООД не дължи на ответното дружество сумата 510 000 лв. по сключен между двете дружества договор от 01.03.11г.,представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по договор от 26.10.10г. /последният, признат с влязло в сила на 14.08.14г. съдебно решение за нищожен/,ведно с лихва за забава,както и сумата 10 200 лв. разноски за заповедното производство, за които суми е издадена в полза на „Баташки и партньори“ЕООД заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.3 ГПК и изпълнителен лист. С определението си по чл.374 ГПК съдът е приел,че е сезиран с иск по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.424 ГПК,евентуално съединен с такъв по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК.С последващо определение докладът на съда е изменен с промяна на правната квалификация,като е прието,че предявеният иск намира основанието си в чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.26 ЗЗД. Възприето е като обуславящо допустимост на така предявения иск наличието на твърдян от ищеца правен интерес, обоснован с доводи за накърняване на имуществената му сфера с оглед правото му на дружествен и ликвидационен дял от имуществото на дружеството,което би било значително намалено с предприетите въз основа на заповедта за изпълнение действия по удовлетворяване на вземането по нея. С постановеното по същество решение Плевенски ОС е признал за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.26 ЗЗД, че, поради обявяването на договора от 26.10.2010г. за нищожен, първият ответник не дължи на втория сумата 510 000 лв. , лихвата върху нея от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.3 ГПК и сумата 10 200 лв. разноски за заповедното производство,за които суми е издадена заповед за изпълнение, заявителят се е снабдил с изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство.
За да потвърди първоинстанционния акт въззивният съд е възприел като правилна дадената от окръжния съд правна квалификация на иска по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.26 ЗЗД.Намерил е за неоснователни възраженията на въззивника „Баташки и партньори“ЕООД за липса на активна легитимация и пропуснат тримесечен преклузивен срок за подаване на исковата молба,поради относимост на подобни възражения към иск с правно основание чл.424 ГПК,какъвто не е предявен. Несподелен от въззивната инстанция е останал и доводът на въззивника за липса на правен интерес у ищеца /в качеството му на трето за правоотношението лице/ от воденето на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,за което е издадена заповед за изпълнение.Наличието на такъв апелативният съд е обосновал със съображения,че с право на установителен иск се ползват и лица,които не са субекти на правоотношението ,предмет на установителния иск, без да имат при това качеството на процесуални субституенти.Прието е,че правният интерес на ищеца в случая произтича от обстоятелството,че същият е съдружник в дружество, което е задължено чрез действия на другия съдружник /притежаващ останалите 40% от капитала на „Ер Мизия“ООД/,извършени в качеството му на управител на същото, със сумата по договора от 01.03.11г., плащането на която, бидейки в значителен размер, би се отразило върху имущественото състояние на дружеството,респективно – върху размера на дружествения и ликвидационния дял на ищеца като съдружник.Доколкото заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила,съдът е приел,че тя е от значение за отношенията между страните в заповедното производство, създавайки между тях състояние на безспорност по отношение съществуването на вземането,а тъй като ищецът не е страна в заповедното производство,заповедта няма действие спрямо него. Като неоснователно е преценено от ВТАС и оплакването на въззивника за липса на правен интерес от иска, поради прекратяването на изпълнителното дело,като се е мотивирал с това,че прекратяването е на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК – по искане на взискателя „Баташки и партньори“ЕООД,за когото съществува възможност въз основа на получените от него оригинали на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист да образува ново изпълнително дело. Разгледан по същество, искът е счетен от въззивния съд за основателен.Съобразено е влязлото в сила на 14.08.2014г. съдебно решение,с което на основание чл.26 ал.1 изр.1 и ал.2 изр.2 ЗЗД е признат за нищожен договорът за покупко-продажба на търговско предприятие,сключен между ответниците на 26.10.2010г. , като обуславящо нищожност и на уговорката за плащане на сумата от 510 000 лв.,предвидена в анекс към договора от 17.01.2011г. като неустойка за неизпълнение на задължение по основния договор.Последващо сключеното на 01.03.2011г. съглашение между дружествата, озаглавено от тях „договор“,съдържащо признание на „Ер Мизия“ООД за дължимост на сумата 510 000 лв. /с препращане към основание – договора от 26.10.2010г. и анекса към него/,съдът е определил като несамостоятелно и акцесорно на основното правоотношение,а доколкото последното е признато за нищожно със сила на пресъдено нещо,е приета нищожност,а оттам и недължимост и на вземането,предмет на предявения отрицателен установителен иск.
В касационната си жалба и в приложеното към нея писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е поддържал основно тезата си за недопустимост на въззивния акт и потвърденото с него първоинстанционно решение на няколко основания – липса на обвързваща сила спрямо ищеца,поради непосочването му в диспозитива на решението на ПлОС; поради постановяването на решенията при неясно правно основание /посочена е общо нормата на чл.26 ЗЗД,без да е конкретизирана съответната хипотеза за нищожност/; както и поради недопустимост на предявения иск,обоснована с липса на положителни процесуални предпоставки – активна процесуална легитимация на ищеца и правен интерес от воденето му, предвид наличието на влязла в сила заповед за изпълнение. Във връзка с тези доводи и наред с тях се навеждат предпоставки за селектиране на касационната жалба. Въпросите: 1.Допустимо ли е да се оспорва с иск влязла в сила заповед за незабавно изпълнение от трето лице,което не е длъжник по тази заповед?; 2.Допустимо ли е да се предяви иск по чл.26 ЗЗД,без да се конкретизира по кое предложение от законовата норма е предявен искът?;3.Нужно ли е въззивният съд да изследва всички доказателства по делото при постановяване на решението си и да определи характера на спорните правоотношения,за да постанови правилно съдебно решение?; 4.Обхваща ли силата на пресъдено нещо на съдебното решение и правоотношения по други договори между страните,които не са били предмет на дело,по което е постановено съдебно решение? се сочат като разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.10а от ТР №4/18.06.14г. на ОСГТК на ВКС /по първия/; решение по чл.290 ГПК №52/11.03.16г. по гр.д.№3292/15г. на трето г.о. /по втория/; ТР №1/04.01.01г. на ОСГК на ВКС и решения по чл.290 ГПК по гр.д.№4232/08г. на четвърто г.о., по гр.д.№746/10г. на първо г.о., по гр.д.№1413/09г. на четвърто г.о., по гр.д.№826/09г. на четвърто г.о. /по третия въпрос/ и т.18 от ТР №1/04.01.01г. на ОСГК на ВКС /по четвъртия/. Като разрешавани противоречиво от съдилищата /допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК/ са формулирани въпросите: 5.Допустимо ли е предявяването на иск по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.26 ЗЗД против влязла в сила заповед за незабавно изпълнение от трето спрямо нея лице,без да е засегнато негово конкретно реално,а не бъдещо предполагаемо,несигурно право? /цит. опр. №2491/28.07.17г. по ч.гр.д.№3767/17г. по описа на САС/; 6.Допустимо ли е да се постанови решение по предявен отрицателен установителен иск,което решение да е постановено и потвърдено само спрямо двамата ответника по делото,без в него да фигурира ищецът? /цит. опр.№2319/25.11.13г. по ч.т.д.№1253/13г. по описа на ПАС/. С хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/ касаторът е свързал въпросите: 7. Допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане по влязла в сила заповед за незабавно изпълнение от трето лице,ако този иск няма да доведе до обезсилване на тази заповед и няма да е налице никое от основанията на чл.433 ГПК за прекратяване на изпълнението, т.е. налице ли е правен интерес от водене на такъв иск изобщо? и 8. Допустимо ли е да се предяви от трето лице отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на вземане по влязла в сила заповед за незабавно изпълнение,ако не е допустимо такъв иск да се предяви от длъжника по нея,комуто е дадено право да я оспорва само с иск по чл.424 ГПК, т.е. допустимо ли е трето лице да има повече права за оспорване на заповедта от длъжника по нея?
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо търговско отделение намира,че решението на Великотърновски апелативен съд следва да бъде допуснато до касационен контрол на водещото основание по чл.280 ал.2 предл.2 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за допустимостта на въззивното решение Върховният касационен съд следи служебно и в стадия на производството по чл.288 ГПК; ако съществува вероятност решението да е недопустимо, касационната инстанция е длъжна да го допусне до касационен контрол, за да провери допустимостта му по реда на чл.290 ГПК. В конкретния случай релевираните в касационната жалба и изложението към нея доводи насочват към вероятна недопустимост на обжалваното решение, а от мотивите към него може да се направи и предположение за наличие на такава.
На касатора следва да се укаже на основание чл.18 ал.2 т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да внесе по сметката на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 10 404 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №128/30.06.2017г. по в.т.д.№78/17г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на „Баташки и партньори“ЕООД да заплати по сметка на ВКС държавна такса 10 404 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top