3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
[населено място] ,10,06,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо търговско отделение , в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1973 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл. 286 ал.2 вр. с ал.1 т.2 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на ЗД [фирма] против разпореждане № 669 / 25.02.2013 год. по т.д. № 1173 / 2012 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната , като нередовна, касационната жалба на дружеството против постановеното по делото въззивно решение . Жалбоподателят оспорва основанията на които е приета нередовност на касационната жалба , предвид надлежно внесена с оглед указанията държавна такса , представен препис за насрещната страна, каквато счита единствено ищцата , не и конституираният наред с жалбоподателя , но при евентуално съединяване на исковете ответник – Е. Д., както и предвид несъстоятелност на вмененото , като задължително условие за редовността на жалбата , изискване за отделно приложение по чл.284 ал.3 ГПК , вместо инкорпорирането му в самата касационна жалба, какъвто е случаят .
Уведомената ответна страна – А. Р. – не е взела становище по частната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим акт , но е неоснователна , поради следното :
С разпореждане № 401 / 04.02.2013 год., възивният съд е дал указания за отстраняване нередовности на касационната жалба на ЗД [фирма] : представяне на отделно приложение по чл.284 ал.3 ГПК , с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК / макар същите, достатъчно ясно отделени от останалото съдържание на касационната жалба , да са инкорпорирани в нея /, заплащане на държавна такса по обжалването / каквато е последващо заплатена от лице, посочено като пълномощник, но без доказателства за упълномощаване по делото / , както и за представяне на достатъчен брой преписи от касационната жалба и приложенията й , с оглед броя на насрещните страни / което недвусмислено насочва на представяне на допълнителни такива , при представен с касационната жалба 1 препис, находящ се в кориците на въззивното дело /. Очевидно и за последното въззивният съд е съобразил необходимото конституиране и призоваване и в касационна инстанция на евентуалния ответник – Е. Д. , спрямо който исковете не са разгледани, с оглед уважаването им спрямо предпочитания ответник – ЗД [фирма] . С молба вх. № 1630 / 01.03.2013 год. дружеството по същество е оспорило надлежността на указанията, изключая дължима държавна такса, представяйки доказателство за плащането й .
Съображенията за нередовност на касационната жалба , предвид незаплатена държавна такса от страната и непредставяне на отделно изложение на основанията по чл.280 ал.1 ГПК , не могат да бъдат споделени . Заплащането на държавната такса от трето за спора лице, без указано процесуално качество по делото, при безспорност на обстоятелството, че е внесена по конкретната касационна жалба / подадена от друга страна срещу въззивното решение по т.д.№ 1173 / 2012 год. на ПАС няма / е съобразимо , като отстраняващо нередовността на жалбата процесуално действие , като единствено сумата не би подлежала на възмездяване в полза на касатора , в случай на позитивно за същия решение и доколкото до момента на произнасяне в частта за разноските по спора не би било доказано заплащането й от името и за сметка на същия , макар от трето лице.Приложението по чл.284 ал.3 ГПК , в случай на инкорпорирането му в касационната жалба по начин, достатъчно ясно отделящ мотивирането на основанията за допускане на касационното обжалване от тези по чл. 281 т.3 ГПК – по правилността на въззивния акт , има идентични , на тези на представеното на отделен от касационната жалба материален носител приложение , правни последици .
Правилно , обаче, въззивният съд е върнал касационната жалба поради непредставен препис от същата и приложенията за евентуалния ответник, като задължителна насрещна страна по същата . Неразглеждането на иска спрямо евентуалния ответник , с оглед уважаването му срещу предпочитания, не изключва качеството му на страна в касационното производството – ответник по предявения и намиращ се в латентно състояние , с оглед неразглеждането му на две инстанции евентуален иск – до влизане в сила решението по иска срещу предпочитания ответник . Предпочитаният и евентуалният ответници , макар формално на страната – ответник в първоинстанционното и въззивното производство, не се намират на една и съща страна в идентично и за двамата процесуално правоотношение с ищеца / като напр. обикновените другари, които само се уведомяват за производството , с оглед интерес от присъединяване – ТР № 1 / 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС – т.2 / и интересите им в производството по правило конфронтират . На всеки стадий от развитието му , всеки от ответниците има правото да осъществявява процесуална защита в своя полза – евентуалния ответник в подкрепа осъждането на предпочитания и обратното . В този смисъл редакцията на чл.271 ал.2 ГПК, визирайки възстановяване висящността и по евентуалните искове , след отмяна на решението по главния , урежда единствено процесуалното правомощие на въззивния съд за пръв път да постанови решение по евентуалния иск, без връщане производството на първоинстанционния , именно защото и с качеството му на страна във въззивното производство , въпреки неразгледан от първоинстанционния съд главен иск , е осигурена двуинстанционност в произнасянето по същество на същия , респ. и за защитата на страната. Обжалването на въззивното решение по иска срещу предпочитания ответник не ограничава произнасянето до субективните предели на този иск и може да засегне правната сфера на евентуалния ответник , с отмяна на решението по главния иск и връщане делото на въззивна инстанция / чл.271 ал.2 ГПК / , срещу което евентуалният ответник има правен интерес от защита . Предвид това и двамата са задължителни страни в касационното производство .
С оглед преждеизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 669 / 25.02.2013 год. по т.д. № 1173 / 2012 год. на Пловдивски апелативен съд за връщане касационната жалба на ЗД [фирма] .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :