2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
гр. София,10.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1075 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 26 от 30.01.2018г. по т. д. № 1605/2015г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е прекратено производството по молба вх. № 7338/ 21.03.2015г. и молба вх. № 28545/ 24.09.2015г. на Ц. А. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязло в сила решение № 13598 17.03.2014г. по гр.д. № 8802/ 2013г. на Варненски районен съд и молба вх. 7338/ 21.03.2015г. е изпратена за администриране по реда на чл.262 ГПК.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение като неправилно. Излага съображения, че решението, предмет на извънредното производство по отмяна, е влязло в сила, поради което производството по отмяна е допустимо. Поддържа се, че първоинстанционното решение е връчено надлежно на Г. по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК. Връчването е извършено на служебния адрес на адв. П. Т. в кантората му, като връчителят е удостоверил името и качеството на получателя, явяващ се колега – адвокат от кантората на адвоката пълномощник.
Ответникът по частната жалба, Ц. А. Г., не заявява становище по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, преграждащ производството по отмяната, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че първоинстанционното решение не е надлежно връчено на молителката, поради което не е влязло в сила и не може да бъде предмет на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК, като защитата на правата на страната е по реда на въззивното обжалване. Изложени са съображения, че съобщението за постановеното на 17.03.14г. решение по гр.д.№8802 / 2013г. на Варненския районен съд, ГО, ХІ състав, е връчено на адвокат В. В., за която по делото няма данни да е упълномощена от ответницата по иска, Ц. Г.. Съгласно находящото се по делото пълномощно, молителката е упълномощила адв. П. Т. да я представлява, като той в това си качество е подал отговор на исковата молба и други молби – становища, като се е явил и на проведените открити съдебни заседания на 29.11.13г. и на 28.02.14г., съответно е изготвил писмена защита. Въз основа на това е направен извод, че към датата на подаване на първата по време молба за отмяна – 21.03.2015г., решението не е било редовно връчено на молителката нито лично, нито чрез адвокат Т., съответно по отношение на нея не е започнал да тече срок за обжалването му и същото не е влязло в сила. Посочено е, че не е налице хипотеза на действия на лице без представителна власт, доколкото адвокат В. изобщо не се е легитимирала в производството като пълномощник на страната, а преписът от решението й е връчен погрешно. Отчетено е изричното искане на молителката в молба вх.№5131 от 19.05.2016г., подадената от нея в срока по чл.259 ал.1 от ГПК молба за отмяна с вх.№7338 / 21.03.15г. да се счита за въззивна жалба и да бъде изпратена по подсъдност на Варненски окръжен съд. Въз основа на тези съображения производството по молбите от 21.03.15г. и от 24.09.15г. за отмяна на решение №1359/17.03.14г. по гр.д.№8802/13г. на Варненския районен съд, ГО, ХІ състав, е прекратено, като молбата от 21.03.15г е изпратена на Варненски районен съд за администрирането й като въззивна жалба с оглед изричното изявление на молителката Ц. Г. .
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на производството по отмяна е в съответствие с императивните норми на чл.303 вр. чл.304 от ГПК, съобразно които отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила решения. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че решението е надлежно съобщено на страна при условията на чл. 51, ал.1 ГПК. Призовката е връчена на адв. В. В., като невярно е твърдението, че е налице удостоверяване от страна на длъжностното лице в призовката, че съобщението за решението е връчено на „колега” на пълномощника на страна адв. П. Т.. Призовката е била адресирана до страната чрез адв. В., а не чрез адв. Т., поради което не може да се приеме, че в призовката се съдържат данни връчването да е осъществено на лице по см. на чл. 51, ал.1, изр.2-ро ГПК. от кантората на адв. Т.. С оглед изложеното, решението, чиято отмяна се търси, не е влязло в сила, поради което искането за отмяна е недопустимо.
Предвид изложеното, обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 26 от 30.01.2018г. по т. д. № 1605/2015г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.