О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 12.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3452 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. А. против решение № 436 от 12.03.2013г. по гр.д.№ 3673/2012г. на Варненски окръжен съд, с което отменено решение № 4603/15.11.2012г. по гр. дело № 6224/2011г. на Варненския районен съд в обжалваната част с която е отхвърлен предявения от Т. В. П. срещу Н. Г. А. иск за делба на гараж и пристройка и вместо това е допусната съдебна делба на гараж със застроена площ 22,76 кв.м. и пристройка към жилищната сграда със застроена площ от 53, 88 кв. м., състояща се от жилищен етаж, включващ коридор; баня-тоалетна; стая и две тераси, и сутерен, включващ вход за изба и избено помещение, построени в УПИ …, кв. 41 по плана кв. В., В., съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1501 по КК на [населено място] при равни права между страните.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 56, ал.2 З. /отм/, за нарушение на процесуалните правила поради необсъждане на всички доводи на страните и доказателствата по делото и за необоснованост
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани два въпроса: вписването на заявлението по чл. 56, ал.2 З. част от фактическия състав на придобиването на правото на строеж ли е и следва ли съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните. По тези въпроси се твърди противоречие със задължителна практика на ВКС и наличие на противоречива съдебна практика.
Ответницата по касация оспорва допускането до касационно обжалване защото поставеният материално правен въпрос е съобразен със съдебната практика, а събраните доказателства са обсъдени.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до касационно обжалване и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск за делба от Т. В. П. против Н. Г. А. на УПИ (парцел) ІV-853, кв. 41 по плана на кв. В., В., съставляващ имот с идентификатор 10135.2575.1501 по КК на [населено място], ведно с построените парцела къща и гараж. По отношение на дворното место и къщата е допусната делба при равни права и решението е влязло в сила. Предмет на спора са гаража и пристройката.
Между Н. Г. А. и Ж. К. С. е сключен граждански брак на 30.10.1980г., прекратен с развод с влязло в сила решение на 16.12.2001г. С н.а. № 17.т.1/1969г. Ж. С. купува дворно место с площ 1000 кв.м. и масивна жилищна сграда в него, а с н.а. № 129,т.ІІ/1970г. придобива по регулация още 670 кв.м., които се придават към собствения му парцел ІV-311 от кв. 41. Процесният парцел ІV-853 от кв. 41 е образуван от този парцел. Ж. С. продава на съпругата си Н. с н.а. № 192,т.ІІ/1981г. дворното место с къщата. На името на Н. А. е издадено строително разрешение за изграждане на гараж с площ 31,5 кв.м. Тя е дала съгласие на дъщеря си М. Г. К. да построи гараж и работилница във формата на нотариално заверено на 10.12.193г. заявление по чл. 56, ал.2 З., което обаче не е вписано. На 06.04.2007г. е изготвен констативен протокол с който е констатирано, че освен законно изградения гараж, е извършено и незаконно строителство – пристройка и надстройка с площ 58,6 кв.м. Страните не спорят, че до 2004г. е завършило изграждането на пристройката. Сделката, с която Н. А. се е разпоредила по време на брака си с този имот в полза на дъщеря си А. Н., оформена с н.а. № 125,т.11/1987г. без съгласието на съпруга си Ж. С. е прогласена за нищожна с влязлото в сила решение по гр.д.№ 105/2002г., а с н.а. № 155,т.4/2006г. той продава срещу задължение за издръжка и гледане на ищцата Тона П. ? ид.ч. от дворното место и къща.
Въззивната инстанция е приела, че Ж. С. е прехвърлил на съпругата си само ? ид.ч. от имота предмет на сделката и той е станал съпружеска имуществена общност защото Н. А. не е доказала, че е платила имота със свои лични средства. Прието е, че тя не е учредила право на строеж на дъщеря си защото за да породи вещно прехвърлително действие заявлението по чл. 56, ал.2 З. /отм/ трябва да е вписано. Този текст урежда вписването като такова с конститутивно действие. Алтернативно е посочено, че и правото на строеж се е погасило по давност на основание чл. 67 ЗС в полза на собственика на терена, тъй като гаража е построен през 2001г. Поради това, че презумпцията на чл. 92 от ЗС не е изключена, е прието, че пристройката, която е обособена като самостоятелна съставлява приращение към земята. Тъй като прехвърлителния ефект за нея не е изключен, съдът е приел, че при прехвърлянето на ? ид.ч. от дворното место и къщата е прехвърлена и ? ид.ч. от пристройката с гаража на ищцата, поради което е допусната делба при равни права.
Първият въпрос – вписването на заявлението по чл. 56, ал.2 З. част от фактическия състав на придобиването на правото на строеж по този ред ли е, е разрешен от въззивната инстанция в съответствие със задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК. С Р № 27/01.06.2010г. по гр.д.№ 2072/2008г. ІV гр.о., Р № 895/10 от 27.05.2011г.по гр.д.№ 1656/2009г. І гр.о. Р № 325/2011г. от 08.02.2012г. по гр.д.№ 1363/2010г. ІІ гр.о. и Р № 183/18.06.2012г.по гр.д.№ 88/2012г. ІІ гр.о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК се приема, че вписването на заявлението по чл. 56, ал.2 З. /отм/ е елемент от фактическия състав на придобиване на правото на строеж и има конститутивно действие. Въззивният съд е отговорил по същия начин, поради което няма основание за допускане до касационно обжалване. Решение № 950/22.10.2008г. по гр.д.№2/2007г. е постановено по отменения ГПК и не съставлява задължителна съдебна практика за разлика от цитираните решения.
По втория въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и доводите на страните, касаторът не обосновава искането си за допускане – не посочва кои доказателства не са обсъдени и как обсъждането им би се е отразило на изхода от спора. Затова и по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 436 от 12.03.2013г. по гр.д.№ 3673/2012г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Н. Г. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: