О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 12.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.04.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4645/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№14580/24.08.2017г.,подадена от В. К. А.,чрез пълномощника му адвокат М. Б.,против решение №1870/31.07.2017г. на Софийски апелативен съд,ГО,10 състав,постановено по в.гр.д.№635/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №8696/30.11.2016г. на Софийски градски съд,гражданска колегия,І отделение,1 състав,постановено по гр.д.№3804/2015г. по описа на съда за отхвърляне на предявения от В. К. А. против А. И. Б.,Д. П. Б.,Ц. Н. С. и Н. Н. П.,иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК,във вр. с чл.79,ал.1 ЗС,за признаване за установено по отношение на ответниците,че В. К. А. е придобил по давност правото на собственост върху недвижим имот в [населено място] и представляващ Апартамент №7,находящ се на първи етаж в сградата на [улица],със застроена площ от 95,21 кв.м,описан в решението,заедно с принадлежащите към апартамента:таванско помещение при съседи по акт за собственост:К. Л.,Д.М.,коридор, и зимнично помещение,при съседи по акт за собственост:Г. Г. и двор,както и 3000/37150 ид.части от общите части на сградата и от мястото,съставляващо парцел ХІІ-1 от кв.359 в местн.”Б.” по плана на [населено място],с обща площ на парцела 333 кв.м,като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационна жалба А. И. Б.,Д. П. Б.,Ц. Н. С. и Н. Н. П./Д./,чрез пълномощника си адвокат В. Б.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищецът В. К. А.,в исковата си молба депозирана на 20.03.2015г.,основава твърдението си за придобиване правото на собственост върху процесния имот на упражнявано давностно владение за периода от 10.11.2005г. до 20.03.2015г.,който имот е бил предмет на сключен договор за издръжка и гледане на 17.07.1991г.,обективиран с нотариален акт №137/1991г.,между А. Г. А. и Я. Г. А.,с който прехвърлили на дъщеря си З. А. А.,към този момент в брак с ищеца В. К. А.,правото на собственост върху процесния апартамент.Съдът е посочил,че с решение от 14.05.1998г. по гр.д.№3171/1993г. по описа на Софийски районен съд,влязло в сила на 20.01.2005г.,по искове с правно основание член 7 ЗВСОНИ и член 108 ЗС, предявени от Н. Д. Н.-наследододател на конституираните по член 120 ГПК ищци Ц. Н. С. и Н. Н. П. против А. Г. А.,Я. Г. А. и З. А. А./съпруга на настоящия ищец/,с което решение е признато за установено ,че Ц. С. и Н. П. са собственици на процесния апартамент/предмет на настоящия спор/ и ответниците са осъдени за им предадат владението върху имота,след което,видно от доказателствата по делото е издаден изпълнителен лист,образувано е изпълнително дело пред държавен съдебен изпълнител/изп.д.№874/2005г./,изпратено впоследствие на ЧСИ Р. М.-изп.д.№133/2006г.,което продължава да е висящо,но въвод във владение не е осъществен по причина,че в полза на В. К. А. са издавани обезпечителни заповеди от съда за спиране на изпълнението/обезпечителна заповед от 7.12.2005г.-лист 81 от делото,обезпечителна заповед от 08.06.2006г.-лист 93 от делото-СГС/.Съдът изрично е отбелязъл,че горепосоченото влязло в сила решение е противопоставимо и настоящия ищец В. К. А.,предвид възмездния характер на договора за издръжка и гледане,относно имота придобит в режим на съпружеска имуществена общност,поради което в полза на последния не е текла придобивна давност в периода от 17.07.1991г. до 20.01.2005г.Съдът е отчел,последващите спорове,по предявени от настоящия ищец В. К. и съпругата му З. А.-установителен иск за собственост върху процесния имот-приключило с влязло в сила решение на 17.04.2013г.,постановено по гр.д.№4193/2007г. по описа на СГС,с което искът за признаване на правото на собственост по отношение на ответниците Н. Д. и Ц. С.,че ищецът В. К. е собственик на имота на основание давностно владение е отхвърлен.В тази връзка,съдът е приел,че за периода,в който са разглеждани тези искове-09.11.2005. до 17.04.2013г. давност не е текла,тъй като разпоредбата на член 84 ЗС изрично препраща към разпоредбата на член 115 ЗЗД,относно правилата за погасителната давност,б.”ж” постановява,че докато трае съдебния процес относно вземането/правото/ давност не тече,още повече че по висящото изпълнително дело/изп.дела от 2005-2006г/,спряно по допуснато обезпечение по искове на настоящия ищец/,на 09.05.2013г. на ищеца В. К. е била връчена призовка доброволно да предаде владението на апартамента.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че осъщественото след датата 20.01.2005г- от ищеца владение е недобросъвестно,предвид продължителността на съдебния процес по предходния предявен установителен иск за собственост от ищеца,давност не е текла и не е осъществен фактическия състав на придобиваната давност,като способ за придобиване на собствеността върху имота.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът твърди,че са налице препоставките на член 280,ал.1,т.1 и т. 2 ГПК/до изм. с ДВ бр.86 от 27.10.2017г. във вр.с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/,като сочи правни въпроси от значение за изхода на делото по предявения иск/цитирам/:
„1.Прекъсва ли се придобивната давност течаща в полза на владелеца,по см. на чл.116 б.”б” ЗЗД във вр. с член 84 ЗС при предявен от него иск,с който се позовава на придобивна давност,респ. спира ли да тече по см. на чл.115,б.”ж” от ЗЗД придобивната давност по време на процеса образуван по този иск на владелеца или спирането на давността по см. на чл.115 б.”ж” от ЗЗД е обусловено от предявяване на иск по см. на чл.116 б.”б” ЗЗД от лицето,което претендира да е носител на спорното право/собственик на вещта/срещу лицето,което би могло да се позове на придобивна давност/владелец на вещта/?”по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС,като се цитира съдебна практика на ВКС-решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК.
Така формулирания от касатора въпрос се свързва с прекъсване на придобивна давност,при осъществявано владение върху имота и то само при предявяване на иск от невладеещия собственик,но тази хипотеза не може да се отнесе към приетото с решаващите мотиви на въззивния съд.В настоящия случай,както е прието с последните, след приключване на гр.д.№3171/1993г. по описа на СРС е образувано изпълнително дело №874/2005г.по описа на СИС при СРС,/впосл. в изп.д.№133/2006г. по описа на ЧСИ Р. М./,с предприети действия за предаване владението върху процесния имот,многократно възпрепятствани от ищеца,като във връзка с предявените от ищеца искове производството по изпълнително дело е спряно с издадена обезпечителна заповед на съда,висящо понастоящем,и освен това съдът е посочил,че ищецът, като съпруг на З. А.,не може да осъществява самостоятелно владение спрямо имота,тъй като спрямо единия от съпрузите владението е прекъснато.
Касационният съд намира,че приетото от съда,че през този период,давността е прекъсната и не е текла придобивна давност спрямо процесния имот,тъй като са налице предпоставките предвидени в разпоредбата на член 116 б.”в”ЗЗД във връзка с член 115ал.1,б.”ж” ЗЗД,е в съответствие със задължителната практика на ВКС,според която докато трае изпълнителния процес относно вземането/в случая за принудително предаване владението върху процесния имот/,който също е съдебен процес,част от граждански процес,давност не тече на основание член 115,ал.1,б.”ж” ГПК-решение по т.д.№1055/2009г. по описа на ВКС,ТК,ІІ т.о.,постановено по реда на член 290 ГПК.
Вторият въпрос от изложението на касатора се отнася до това дали с предявяване на иск по см. чл.116,б.”б” ЗЗД срещу единия от двамата съпрузи,се прекъсва придобивната давност, течаща в полза на другия съпруг и дали влязлото в сила решение е противопоставимо на неучастващия в делото съпруг и придава ли му качеството на недобросъвестен владелец,като се твърди,че даденото разрешение е в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС-решения постановено по реда на член 290 ГПК.Тази практика е неотносима към настоящия случай,тъй като се отнася до последици,които настъпват и рефлектират по отношение на трето лице,което владее процесния имот,а в случая постановеното решение срещу единия от съпрузите се отнася до имот,съпружеска имуществена общност и последиците от това настъпват в техния патримониум,както другия съпруг няма качество на трето лице,което защитава свои вещни права,каквито хипотези са предмет на разглеждане по посочената от касатора съдебна практика на ВКС.Ето защо,този формулиран от касатора правен въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.Същото се отнася и до посочените в точка три и точка четири от изложението правни въпроси:за ретроактивното действие на нормата на член 5 ал.2 ЗВСОНИ и за вида действия на собственика на вещта срещу владеещия несобственик,които могат да смутят владението,тъй като такива не са разрешавани от въззивния съд с постановеното въззивното решение.
В точка четвърта от изложението си касаторът формулира въпрос относно/цитирам/” задължението на съда да се произнесе по всички искания на страните,които са своевременно направени в първата инстанция,в т.ч. искане за изменение основанието на иска,направено в срока по чл.214 ГПК по което първоинстанционния съд не се е произнесъл?”,като се твърди,че първоинстациноният съд не се е произнесъл по искането му по член 214 ал.1 ГПК,направено с молба,депозирана на 15.12.2015г./лист 222 от делото – СГС/,приета в проведеното на същата дата съдебно заседание/лист 124 от делото-СГС/-с която заявява,че периода на упражняваното непрекъснато и необезпокоявано от него владение е този от 10.11.2005г. до 14.12.2015г.Това твърдение на касатора не кореспондира на приетото с постановеното от първоинстанционния съд решение №8696/30.11.2016г. по гр.д.№3804/2014г.,в мотивите на което /стр.5/ е отразено,че претенцията на ищеца е за периода от 10.11.200г. до 20.03.2015г.,т.е. налице е произнасяне на съда с решението му,поради което и такъв въпрос не е разрешаван с обжалваното въззивно решение.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1870/31.07.2017г. на Софийски апелативен съд,гражданско отделение,10 състав,постановено по в.гр.д.№635/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: