1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 13.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3415 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], град В.Търново против Решение № 1557 от 13.07.2015г. на САС, ТО, 11 състав по в.т.д.№ 2510/2015г., с което в производство по чл.258 сл. във вр. с чл.247 ГПК е потвърдено Решение № 242 от 10.02.2015г. по т.д.№ 2249/2008г. на СГС, ТО, VІ-4 състав за отхвърляне като неоснователна на молбата на дружеството за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 11.01.2010г. решение по т.д.№ 2249/2008г., изразяваща се в изписване на текста ”заедно с ? идеална част от общите части на сградата и 36% идеални части от земята”. Въззивната инстанция е приела, че постановеният в решението от 11.01.2010г. диспозитив изцяло съответства на заявения от [фирма] с исковата молба петитум. Посочила е, че описанието на недвижимия имот, по отношение на който се претендира обезщетение за ползване, и в мотивите и в диспозитивната част на решението е индивидуализиран съгласно договора за покупко-продажба от 05.04.20096г., на който ищецът се е позовал в исковата молба и който е приложен като доказателство. Така е аргументирала, че отразеното в решението изцяло съответства както на искането на ищеца по чл.127,ал.1,т.5 ГПК, така и на представеното по делото писмено доказателство, на което изрично се е позовал ищецът. Препратила е, на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния акт.
С касационната жалба се иска отмяна на решението на основанията по т.3 на чл.281 ГПК. Твърдението е, че с исковата молба съдът бил сезиран с искане да бъде присъдено обезщетение по чл.59 ЗЗД само за ползването на третия етаж от сградата, но не и на идеалните части от сградата и от земята. Поддържа се, че поради техническа грешка съдът посочил цялата собственост на ищеца, който не е претендирал пропусната полза от ползването на идеалните части от сградата и земята.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС: Длъжен ли е съдът да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства и доказателства по делото; Когато въиззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236,ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение; разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените в жалбата оплаквания, допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато тя не се е произнесла по всички доводи и възражения на страната. Твърдението е, че искането на ищеца за присъждане на обезщетение само за третия етаж от сградата не е променяно в хода на делото, въззивният съд не е дал отговор на възраженията, а се позовал формално на нормата на чл.272 ГПК.
В писмен отговор ответникът ДА „Д.” оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
Искането за допускане на обжалването не е обосновано чрез формулиране на правен въпрос относно правните аргументи на въззивната инстанция за неоснователност на искането за поправка на очевидна фактическа грешка. Поставените процесуалноправни проблеми в изложението са твърдения за неправилност на действията и изводите на съда, чиято проверка е извън производството по чл.288 ГПК. Несъгласието на касатора с приетото от съдилищата, че изразената в диспозитива на решението на съда воля отговаря изцяло на формираната, не е подведено под правен въпрос, който би бил релевантния към производството по чл.247 ГПК. Касаторът не разграничава фактическите си твърдения и искането си, което счита, че е изложил в исковата молба, с възприетите от съда параметри на спора. Ако съдът е излязъл извън рамките на искането, изложено в обстоятелствената част и петитума, то актът му по съществото на спора би бил порочен и защитата срещу него е по реда на обжалването на този акт, защото по реда на поправка на очевидна фактическа грешка не могат да бъдат поправени грешките при мисловната дейност и волеобразуването. В хипотеза, в която съдът е формирал ясна воля и разбиране за обхвата на търсената защита и се е произнесъл по нея с решението си, то основание за преценка за допусната фактическа грешка не би било налице. Изводите в производството по чл.247 ГПК, дадени от съдилищата са, че предметът на спора е бил конкретизиран и като основание е било посочено придобитото право на собственост върху целия недвижим имот по договора за покупко-продажба от 05.04.2006г., а не само третия етаж от сградата, и че именно така е възприет очертаният от ищеца правен спор и по него е формираната истинска воля на съда, и произнасянето – външно изразената в текста на решението, й съответства.
Отсъствието на надлежно формулиран въпрос с характеристиката на правен е предпоставка за недопускане на касационното обжалване.
Ответникът в настоящото производство не е прететендирал заплащането на разноски и такива не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1557 от 13.07.2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав по в.т.д.№ 2510/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: