О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
С., 18.04.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1620 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Р. П. от[населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Б., постановено на 14.06.2010г. по гр.д.№143/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено,че П. И. П. е собственик на основание дарение на ? ид.част от първи жилищен етаж,съответствуващ на предната стая от същия,със застроена площ от 19.18кв.м. към бул.”С.” на калкан с жилищна сграда на наследниците на С. Д. С. и на задната стая от същия етаж с изглед към двора,на калкан с жилищната сграда на В. С. и със застроена площ от 9.079кв.м. със съответните ид.части от коридора,от който се влиза в тези стаи и същите ид.части от сервизното помещение,находящо се на етажа, построен в двуетажна жилищна сграда в УПИ VІ,кв.88,имот пл.№1748 по плана на[населено място] и са отменени в съответната част н.а.№186,том ІІ, рег.№5623,н.д.№349/2001г. и н.а.№74, том І,рег.№1384,н.д.№61/2002г. на нотариус №198 в регистъра на НК с район на действие РС-гр.С..
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на установителния иск срещу М. и Р. П. при положение,че не се твърди нищожност на извършената в тяхна полза прехвърлителна сделка,по въпроса дали прехвърлянето на реално определени части от жилище,които не отговарят на одобрен архитектурен проект не е нищожно. Навеждат се и доводи за необоснованост на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че П. И. П. е придобил правото на собственост върху процесната част от етажа по договор за дарение,обективиран в н.а.№172,том І,н.д.№311/1995г.,с който собствеността му е била прехвърлена от неговата баба И. П. П.. Прието е,че договорът е породил вещноправно транслативно действие по отношение на ? ид.част от етажа,като допълнителната клауза, че тази идеална част съответствува на предната стая с площ от 19.18кв.м. и задната стая с изглед към двора установява волята на дарителката да определи ползуването на реалните части от етажа след смъртта й /доколкото си запазва пожизнено правото на ползуване/ и не обуславя нищожност на договора поради невъзможен предмет.
Прието е,че извършеното впоследствие разпореждане с целия първи жилищен етаж,извършено от И. П. в полза на М. П. П. по време на брака й[населено място] П. /н.а.№186,том ІІ, рег.№5623,н.д.№349/2001г./ и последващото прехвърляне на този етаж, извършено от М. П. П. и Р. Н. П. в полза на Т. Р. П. /н.а.№74,том І,рег.№1387,н.д.№61/2002г./ са непротивопоставими на П. П.,тъй като с тях е извършена продажба на чужд имот /притежаваната от П. П. ? ид.част от етажа/.
Прието е,че предявеният установителен иск е допустим,тъй като прехвърлителката И. П. си запазва правото на ползуване върху имота.
Поставеният от касатора въпрос за допустимостта на установителния иск срещу М. и Р. П. не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като касае чужда правна сфера-тази на ответниците по иска М. и Р. П.,от които касационна жалба не е постъпила.
Въпросът дали прехвърлянето на реално определени части от жилище,които не отговарят на одобрен архитектурен проект не е нищожно също не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като в обжалваното решение е прието,че предмет на извършеното през 1995г. от И. П. разпореждане е идеална,а не реална част от вещта. Следва да се отбележи също така,че този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като по същия съдилищата многократно са се произнасяли,а настоящият казус не се отличава с такива особености, които да сочат на особена и непоставяна на разглеждане до настоящия момент хипотеза по смисъла на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Наведените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доводи за необоснованост на обжалваното решение също не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не съдържат формулиран съгласно изискванията на чл.280,ал.1 ГПК въпрос, произнасянето по който да е основното съображение на въззивния съд да приеме,че предявеният от П. И. П. иск е основателен.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 14.06.2010 по гр.д.№143/2009г. по описа на Окръжен съд-Б..
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: