О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 18.07.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и седемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1564/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по съвместна частна жалба (неправилно обозначена като „частна касационна жалба”) на В. К. Д. от [населено място] и Методи Х. С. от [населено място] срещу определение № 137 от 15.03.2017 г. по ч. т. д. № 498/2017 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от същите лица частна касационна жалба срещу определение от 05.08.2016 г. по ч. гр. д. № 2722/2016 г. на Софийски апелативен съд. С въззивния акт, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд определение от 16.03.2016 г. по гр. д. № 17967/2011 г., са уважени молбите на И. В. А. и [фирма] за отмяна на допуснатото с определение № 990 от 04.05.2012 г. по ч. гр. д. № 303/2012 г. на САС, 7 състав обезпечение на бъдещи искове на [фирма] срещу [фирма] чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно. Изразяват несъгласие с извода, че въззивният акт не подлежи на касационен контрол и че не са процесуално легитимирани да го обжалват, като считат същия за противоречащ на практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение 0 354 от 18.05.2010 г. по ч. т д. № 379/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и определение № 110 от 09.02.2010 г. по ч. т. д. № 689/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът по частната жалба – И. В. А. – счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 12.05.2017 г.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК едноседмичен срок, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от В. К. Д. от [населено място] и Методи Х. С. от [населено място] съвместна частна касационна жалба срещу определение от 05.08.2016г. по ч. гр. д. № 2722/2016 г. на Софийски апелативен съд, първият тричленен състав на ВКС е приел, че същата е недопустима на две основания: от една страна – тъй като, съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното определение не подлежи на касационен контрол, доколкото не се отнася до изключенията, предвидени в изр. 3 на чл. 396, ал. 2 ГПК, а от друга страна – тъй като частните касатори не са страни в обезпечителното производство и не разполагат с процесуалноправна легитимация, вкл. и по аргумент от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението е правилно.
Съгласно изричната норма на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, на касационно обжалване подлежи единствено определението, с което въззивният съд е допуснал исканото обезпечение за първи път, т. е. когато е отменил отказа на първоинстанционния съд да уважи молбата за допускане на обезпечение и е допуснал същото. Целта на това законодателно решение, въведено с изменението на посочената норма през 2010 г. (ДВ, бр. 100), е да се осигури възможност на ответника за защита срещу допуснатото обезпечение чрез обжалването му, от каквато защита същият би бил лишен при допускане на обезпечението от въззивната инстанция, с оглед приетото в Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС, че определенията по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. Следователно, установеното в чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК императивно изискване за допустимост на касационния контрол не е налице в хипотезата, при която въззивният съд, в качеството си на инстанция по същество, е отменил допуснатото обезпечение, както правилно е приел първият тричленен състав на ВКС.
Изцяло следва да бъде споделен и изводът, че жалбоподателите не разполагат с процесуалноправна легитимация да атакуват въззивното определение, доколкото същите не са били страна в обезпечителното производство. Това становище не е в противоречие с постановките на т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, страна по обезпечителното производство, в чиято полза е допуснато обезпечението, отменено понастоящем по реда на чл. 402 ГПК, е ищецът [фирма]. Дори и впоследствие да е извършено твърдяното от двамата частни жалбоподатели прехвърляне на процесните вземания (за което липсват доказателства), това не води до промяна на страните съгласно нормата на чл. 226, ал. 1 ГПК и не обосновава самостоятелна легитимация на цесионерите да обжалват акта за отмяна на допуснатото в полза на техния праводател обезпечение.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 137 от 15.03.2017 г. по ч. т. д. № 498/2017 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: