3
определение по гр.д.№ 3004 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 19.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3004 от 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано по подадена от Е. Д. Г. касационна жалба срещу решение № 128 от 28.01.2015 г. по в.гр.д.№ 2626 от 2014 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, III състав, с което е отменено решение № 4495 от 20.12.2010 г. по гр.д.№ 2108 от 1995 г. на Варненския районен съд, X състав за осъждане на В. Д. Г. да заплати на Е. Д. Г. сумата 23 620 лв. и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Е. Д. Г. срещу В. Д. Г. иск за заплащане на сумата 23 620 лв., представляваща следващата й се част от разходите за извършени със съгласието на съсобствениците подобрения, изразяващи се в принос по изграждане на сграда в съсобствения имот през периода 1993-1995 г., включващ подготовка на строителни книжа и заплащане разходи по проектиране, изготвяне и одобряване на архитектурен проект и авторски надзор на изпълнение на проекта и изработване на строителни и декоративни детайли, лично извършване на строителството на сградата в качеството на технически ръководител, технически и инвеститорски контрол, снабдяване с материали и организация на работата.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно, постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторката сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита, че обжалваното решение противоречи на посочената от нея задължителна практика на ВКС /т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 679 от 28.01.2011 г. по гр.д.№ 1011 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/ по следния доуточнен от ВКС въпрос: по дела, разглеждащи се по реда на ГПК от 1952 г. /отм./, до кой момент от хода на съдебното производство пред въззивния съд е допустимо да бъде направено възражение за погасителна давност на парично вземане. Освен това, касаторката счита, че произнасянето на ВКС по този процесуалноправен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 19.05.2015 г. ответникът В. Д. Г. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от Е. Д. Г. срещу В. Д. Г. иск за заплащане на следващата й се част от направени разходи за подобрения в съсобствен имот, въззивният съд е приел, че искът е погасен по давност, тъй като разходите са извършени през периода 1993-1995 г., а искът /претенцията по сметки/ е предявен едва на 14.02.2005 г. Разглеждайки и произнасяйки се по направеното от ответника възражение за погасителна давност, съдът фактически е приел, че тъй като делото се разглежда по реда на ГПК от 1952 г. /отм./, направеното едва в хода на устните състезания пред въззивния съд възражение за погасителна давност е допустимо.
Предвид на тези мотиви на въззивното решение, поставеният от касаторката правен въпрос е такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Този въпрос обаче е решен в съответствие, а не в противоречие, с посочената от касаторката задължителна практика на ВКС: В мотивите към т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, важащо относно дела, разглеждащи се по реда на ГПК от 1952 г. /отм./, изрично е записано, че ответникът може да направи възражение за погасителна давност до приключване на устните състезания пред въззивния съд. В същия смисъл този въпрос е решен и в решение № 260 от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 2943 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., в което след отмяната на първото въззивно решение по настоящото дело и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, ВКС е дал задължително указание на въззивния съд при новото разглеждане на делото да се произнесе по направеното от пълномощника на ответника В. Г. в хода на устните състезания пред въззивния съд възражение за погасителна давност. Няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от касаторката решение № 679 от 28.01.2011 г. по гр.д.№ 1011 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., доколкото в това решение на ВКС въобще няма произнасяне по въпроса дали направено в хода на устните състезания пред въззивния съд възражение за погасителна давност по дело, разглеждащо се по реда на ГПК от 1952 г. /отм./, е допустимо- в мотивите на това решение ВКС е приел само, че в разглеждания по конкретното дело случай има направено своевременно /още с въззивната жалба/ възражение за погасителна давност.
Предвид на гореизложеното не е налице основанието на чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по поставения правен въпрос има задължителна съдебна практика /посоченото по- горе Тълкувателно решение/, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 28.01.2015 г. по в.гр.д.№ 2626 от 2014 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, III състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.