О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
ГР. София, 20.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 4.04.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1377/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. Начева срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №6310/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу Българска агенция за безопасност на храните по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „Гл. специалист” в отдел „Контрол на храните”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ, със заповед от 20.05.14 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. В изложението към жалбата обаче не са формулирани ясно и точно правни въпроси от предмета на спора, като общо основание за допускане на обжалването, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. , за което е възразил и ответникът по жалба.
В т.1 от изложението се сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС – осн.по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, по следните материалноправни и процесуални въпроси от предмета на спора: При своевременно релевиран във въззивната жалба довод за незаконосъобразност на уволнението поради злоупотреба с право и заобикаляне на закона от страна на работодателя, съдът е бил длъжен, но не е изследвал налице ли е проява на злоупотреба с права от страна на работодателя при въведените факти и възражения, свързани с подхода на работодателя – при който той е нарушил императивни правни норми, каквито са злоупотребата с право по чл.8, ал.1 КТ и задължението за извършване на подбор по чл.329 КТ при предприетото от него закриване на длъжността „гл. специалист” в посочения отдел – насочен към прекратяване на тр. договор именно с ищцата и с останалите двама служители, на осн. чл.328, ал.1,т.2 КТ с привидно законосъобразна заповед за уволнение.
В т.2 от изложението касаторът поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпросът: Съставлява ли злоупотреба с право и /или заобикаляне на закона преназначаването на няколко служители в други отдели и на други длъжности, заемащи съкратените длъжности при предприето от работодателя съкращаване на няколко от съществуващите в щата еднородни длъжности, без проведен задължителен подбор, за да останат на работа онези от тях, за които работодателят е взел предварително решение да ги уволни „законно” чрез закриване на заеманата от тях длъжност с последващо щатно разписание? Според касатора, приложената от работодателя в случая находчива схема, може да се приложи във всеки случай на уволнение поради съкращаване на щата, при което работодателят може да се освободи „законно” от нежелани служители, което налага възпиране на подобни опити.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
Освен че в т.1 от изложението не е формулиран ясно и точно правен въпрос, а са изложени по-скоро доводи по съществото на спора, не е обосновано и допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Първото цитирано решение – по т.д. №410/12 г. на второ т.о. на ВКС , е по тълкуването и прилагането на чл.216, т.4 ДОПК и е неотносимо към предмета на настоящото дело. Второто сочено р. по гр.д. №284/13 г. на четвърто г.о. на ВКС засяга въпроса за наличието на злоупотреба с право и доказателствената тежест за установяването й при уволнение по чл.328, ал.1 КТ / в случая там по т.6/. Посочено е, че злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание чрез законово допустими средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя – по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по чл. 328, т. 6 КТ, /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, е използвана целенасочено. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност / в настоящия случай – от съкращаването на щата за определени длъжности/, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право.За да е допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи с предявяването на исковата молба /виж и решение № 239/2012 г. по гр.д. № 779/2011 г. на ІV ГО на ВКС/.Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така, че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя – в този см. и решение № 232/13.06.2011 г. по гр.д. № 781/2010 г. на ІV ГО на ВКС.
В случая твърдения за злоупотреба с право от страна на ответника не са конкретно заявени с исковата молба. Въпреки това, въззивният съд е обсъдил подробно и двете наведени от ищцата – въззивник твърдения за злоупотребата с право от страна на ответника при уволнението й, като свързани с твърдяното в исковата молба задължение за подбор и с прилагането на императивна правна норма. Приел е, че в случая се съкращават всички бройки в отдела -3, за заеманата от ищцата длъжност. Не се установява идентичност на трудовата функция за същата по наименование длъжност, но в другите отдели и сектори на работодателя, напротив – констатирано е, че трудовата функция за тези длъжности съществено се различава от тр. функция за длъжността на ищцата. Затова според ГС, за работодателя не е възникнало задължение за подбор по чл.329 КТ, което той да не е изпълнил, като част от потестативното му право да уволни работника на посоченото осн. по чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ. По възражението на ищцата, че работодателят е заобиколил закона и е злоупотребил с право, като е извършил преназначаване в други отдели и на други длъжности на 6 гл. специалисти, считано от 1.05.14 г. , без за извърши подбор между всички заемащи длъжността, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата се основава на новото длъжностно разписание от 16.05.14 г. Причините, поради които работодателят е извършил предходните преназначения са без значение, тъй като въпрос на преценка на работодателя е по какъв начин ще организира ефективното осъществяване на производствената дейност в предприятието. Това е преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Съдът не може да основе своите изводи на доказателства за факти, които не са релевантни към процесния момент на прекратяване на тр. правоотношение и на предположения за недобросъвестност в действията на работодателя.
Или въззивното решение по въпросите за твърдяната от ищцата по иска за признаване на незаконност на уволнението злоупотреба с право , съответства на цитираното по –горе р. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №284/12 г. Позовалата се на злоупотребата ищца не е оборила презумпцията по чл.8, ал.2 КТ. В това цитирано и приложено по делото решение е посочена и на ВКС е служебно известна практика по чл.290 ГПК, както и ТР №3/12 г. ОСГК, в която са застъпени и разяснени с цел да отстранят констатираните противоречия в трайната практика на съдилищата, въпросите за подбора и за злоупотребата с право при оспорване на уволнение по чл.344, ал.1 КТ. Наличието на такава практика изключва допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №6310/15 г. от 14.01.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: