1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
С., 23.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 628/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Фондация „Екология без граници” [населено място] срещу определение № 125 от 20.01.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по ч. т. д. № 55/2014 г., с което на основание чл. 396, ал. 2 ГПК е допуснато обезпечение по предявено искане от [фирма] [населено място] ( [фирма]) за отмяна на неприсъствено решение по чл. 240 ГПК, чрез обезпечителна мярка „спиране на производството по ликвидация на прекратеното дружество [фирма]” до приключване на производството по подадената от това дружество молба с вх. № 12 603/30.12.2013 г. за отмяна по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК на решение № 108/27.11.2013 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по т. д. № 93/2013 г.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за неоснователност на постъпилата жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С решение № 108 от 27.11.2013 г. по т. д. № 93/2013 г. Хасковският окръжен съд, постановено по реда на чл. 238, ал. 1 ГПК, е уважил предявеният иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК от Фондация „Екология без граници” и е прекратил дружеството [фирма] [населено място]. Претенцията си ищецът обосновава с качеството си на кредитор по образуваното изп. дело № 20138380405720 на ЧСИ М. Б. срещу длъжника [фирма], който е едноличен собственик на капитала на [фирма]. Срещу това решение е подадена молба за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК с вх. № 12 603/30.12.2013 г. от ответното дружество. С обжалваното определение на основание чл. 389 вр. с чл. 240 ГПК Апелативен съд [населено място] е допуснал искането от молителя обезпечение, като е спрял производството по ликвидация на прекратеното дружество до приключване на производството по подадената молба за отмяна на неприсъственото решение. Съдът е преценил, че в случая наложената обезпечителна мярка е най-подходяща, тъй като междувременно решението по чл. 517, ал. 4 ГПК е било вписано в Търговския регистър и е назначен ликвидатор на прекратеното от съда дружество.
Обжалваното определение е правилно.
Разпоредбата на чл. 391, ал.1 ГПК определя обезпечителната нужда като невъзможност или затруднение в осъществяването на правата на кредитора по решението. Преценката за наличието на някое от законово визираните обстоятелства е предоставена на съда, разглеждащ молбата за допускане на обезпечението и се осъществява за всеки конкретен случай, предвид данните по делото. В конкретния случай, с оглед твърденията на страната и доказателствата по делото, П. е преценил, че най-подходящата обезпечителна мярка е „спиране на производството по ликвидация”, тъй като решението по чл. 517, ал. 4 ГПК е вече вписано в ТР и е назначен ликвидатор на прекратеното дружество, който е започнал действия по събиране вземането на кредитора. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че липсата на израза „в ликвидация” в адресната част на молбата, подадена от [фирма] я прави нередовна. Освен това, не е в компетенцията на „Фондация „Екология без граници” да оспорва представителната власт и процесуалното представителство на страната, подала молбата по чл. 240 ГПК. Тези обстоятелства, както и посочените в частната жалба оплаквания по същество на молбата за отмяна ще бъдат разгледани от съда в производството по чл. 240, ал. 1 ГПК, с оглед на което не следва да бъдат обсъждани в настоящото.
При тези фактически данни, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 125 от 20.01.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по ч. т. д. № 55/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: