Определение №400 от 23.7.2018 по гр. дело №148/148 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

3

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 23.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията А. гр.дело № 148 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Х. П. С.-З., чрез особения представител адв. А. Н., касационна жалба против решение № 3433 от 18. 05. 2017 г. по гр. д. № 16244/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, III В състав, с което е потвърдено решение от 30. 07. 2014 г. по гр. д. № 24871/2012 г. на Софийски районен съд, 2 г.о., 59 с-в, с което, на осн. чл. 69 ЗН, е допусната делба на земеделски имоти между посочените по-долу съделители, при следните квоти: З. Г. Г. – 12/60 ид.ч., Т. В. А.-6/60, В. Н. З., Д. Н. З.-К., Х. П. С.-З. – по 2/60 ид.ч. за всеки от тях, З. Т. К. – 12/60 ид.ч., В. З. Г. – 6/60 ид.ч., Б. И. И., Е. Й. С., З. Й. И. – по 2/60 ид.ч. за всеки от тях, Д. Т. М., Т. Т. Д., А. М. П. и М. М. П. – по 3/60 ид.ч.
Поддържа се недопустимост на решението, поради постановяването му по незаявена претенция – чл. 69 ЗС, вместо по предявения иск за делба на наследствени имоти, който следва да се квалифицира по чл. 69 ЗН. Иска се допускането му до касационно обжалване за проверка на допустимостта му. Сочи се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Д. Н. З.-К., З. Г. Г., починала в хода на касационното производство, на чието място са конституирани, на осн. чл. 227 ГПК, с определение от 12. 02. 2018 г., наследниците й Г. П. Г. и П. Г. П., изразяват становище за неоснователност на жалбата, допустимост и правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендират разноски за настоящата инстанция.
Останалите съделители не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, съставът на градския съд е приел, препращайки към мотивите на същото, на осн. чл. 272 ГПК, и излагайки и собствени такива, че предявеният иск за делба на процесните земеделски имоти е основателен. Ищците са наследници на З. Х. С., починал на 3. 04. 1997 г., и имотите са им възстановени с решения № № 13-РГ/22. 06. 1999 г. и Г-13/13. 07. 2000 г. на ПК- [населено място], като наследниците му са се снабдили и с констативни нотариални актове за собственост № № 147/96г., 137/2000 г. и 83/2000 г. Приел е, че дяловете в съсобствеността са определени правилно, съобразно Закона за наследството. Приел е, че действията на районния съд по даване на указания на ищцата относно подлежащите на доказване факти и разпределение на доказателствената тежест са в изпълнение на задълженията по чл. 146 ГПК, не нарушават принципа за равнопоставеност на страните и доводът на въззивницата в този смисъл е неоснователен. За неоснователни са приети и доводите за необоснованост на решението и за постановяването му в нарушение на материалния закон.
Със съдържащото се в касационната жалба изложение на основанията по чл. 280 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му, поради постановяването му по непредявен иск. Настоящият състав намира, че не съществува вероятност постановеният съдебен акт да е недопустим. Съставът на градския съд, в правомощията си на въззивна инстанция и осъществявайки правораздавателна дейност като инстанция по съществото на спора, се е произнесъл по заявената с исковата молба и поддържана в хода на производството претенция – за делба на земеделски имоти. Разгледал е въведените правопораждащи факти /наследяване на З. Х. С. и осъществена земеделска реституция по ЗСПЗЗ/ и се е произнесъл по спора възникнала ли е съсобственост между страните на посочените от тях основания, какви са дяловете им в съсобствеността и притежават ли потестативно право на делба на описаните в исковата молба имоти. Фактът, че на страница пета от мотивите към решението е допусната техническа грешка при изписване на правната квалификация на иска – чл. 69, ал. 1 ЗС, вместо чл. 69, ал. 1 ЗН не прави постановения съдебен акт недопустим.
В изложението се поставя и въпросът длъжен ли е въззивният съд да определи вярната правна квалификация и дали неизпълнението на това задължение опорочава съдебния акт. Твърди се, че по този въпрос решението противоречи на ТР № 1/9. 12. 2013 г., ОСГТК на ВКС, т. 2, на ППВС № 1/1953 г., ТР № 1/04. 01. 2001 г., ОСГТК на ВКС, и на решение № 45 от 20. 04. 2010 г. по т. д. № 516/2009 г. на ВКС, 2 т.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така твърдяното противоречие не е налице.
В съответствие с цитираната практика, съставът на въззивния съд, както в мотивите към решението /първа страница/, така и със самото решение /диспозитива/, потвърждавайки първоинстанционния акт, постановен по иск по чл. 69 ЗН, е дал вярна квалификация на спорното право. Наличието на техническа грешка на страница пета от мотивите при изписване на правната норма /чл.69, ал. 1 ЗС, вместо чл. 69, ал. 1 ЗН/ не води до извод в обратния смисъл.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да бъде допускано до касационен контрол.
При този изход на делото жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на Д. Н. З.-К. сумата 300 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, а на П. Г. П. – сумата 600 лв., представляващи разходи за възнаграждение на особен представител.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3433 от 18. 05. 2017 г. по гр. д. № 16244/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, III В състав.
ОСЪЖДА Х. П. С.-З. да заплати на Д. Н. З.-К. сумата 300 лв., а на П. Г. П. сумата 600 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top