4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 25.06.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 2723/2018 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Надежда-94” ООД, гр. Кърджали срещу решение № 1941 от 20.07.2018 г. по в. т. д. № 2759/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 680 от 02.04.2018 г. по т. д. № 2/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу „Сертификейшън Интернешънъл България” ООД, гр. София иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата 73 543.39 лв., претендирана като обезщетение за вреди (пропуснати ползи), произтичащи от неизпълнение на договор за извършване на сертификационни услуги № BG2006/018-164.05.01/ESC/G/CSG-3-059/S-02 от 12.02.2009 г.
Касаторът поддържа становище за неправилност на обжалваното решение на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Според него, в противоречие с разпоредбата на чл. 223 ГПК, съдът неправилно е приел, че в мотивите на влязлото в сила решение по гр. д. № 189/2014г. на Кърджалийски окръжен съд страните са обвързани само по отношение на посочените от него факти, без да отчете обвързаността им и по отношение на значимия за настоящия спор факт, че сертифициращият орган С.И. /UK/Ltd. няма акредитация за процесната област на сертифициране – за системи за управление на здравословни и безопасни условия на труд, каквото е изискването в сключения между „Надежда-94” ООД и МИЕТ договор. Счита, че в резултат на посоченото нарушение на процесуалните правила въззивната инстанция неправилно е преценила, че ответникът е изпълнил процесния договор по целия му възможен за изпълнение предмет. В касационната жалба са развити подробни съображения и срещу изводите на решаващия състав, че: уговореното в договора условие за издаване на сертификат под акредитация е неизпълнимо; отговорността на ответника по реда на чл. 82 ЗЗД не може да бъде ангажирана, тъй като неизпълнението на поетото задължение не може да му се вмени във вина; не е налице причинна връзка между неизпълнението и настъпилите за ищеца вреди.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „За задължението на въззивния съд да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд”. Като релевантна към този въпрос практика касаторът посочва: т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, възприета и доразвита и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр. д. № 3973/2008 г. на ІV г. о., решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр. д. № 748/2011 г. на ІІ г. о., решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 981/2010 г. на І г. о. и др.
Ответникът по касация – „Сертификейшън Интернешънъл България” ООД, гр. София – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 31.10.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Надежда-94” ООД, гр. Кърджали срещу „Сертификейшън Интернешънъл България” ООД, гр. София иск по чл. 82 ЗЗД, въззивният съд изцяло е възприел мотивите на първата инстанция за неоснователност на претенцията, като буквално е преписал всички негови съображения, както относно фактическата страна на спора, така и правните му изводи, че: от страна на ответника не е налице неизпълнение на задълженията по процесния договор за сертифициране, сключен във връзка с договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 28.11.2008 г. между ищеца „Надежда-94” ООД и Министерство на икономиката и енергетиката; налице е хипотезата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД за изключване отговорността на ответника, доколкото неизпълнението не може да му се вмени във вина; не се установява причинна връзка между претендираните от ищеца вреди и неизпълнението на задълженията по процесния договор от страна на ответника.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Безспорно, поставеният от касатора въпрос за задължението на въззивния съд да изложи свои собствени мотиви по спора и да се произнесе по всички заявени от страните във въззивната жалба и отговора й доводи и възражения, е значим за изхода на конкретното дело и по отношение на него е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в случая изобщо липсват собствени мотиви на решаващия съдебен състав, даващи отговор и на заявените във въззивната жалба конкретни оплаквания срещу първоинстанционния акт.
Независимо от това обаче, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, при допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само на посочените в касационната жалба основания. Следователно, при липса на изрично оплакване в касационната жалба за неправилност на въззивното решение на конкретно посочено основание, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато по въпрос, касаещ това основание. В случая, доколкото в касационната жалба не е релевирано оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с мотивирането на въззивното решение, то Върховен касационен съд не би могъл да обсъжда този въпрос, нито да отмени обжалвания акт, ако счете, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да се произнесе по всички заявени от страните доводи и възражения, с което се е отклонил от практиката на касационната инстанция. Действително, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се е позовал на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в липса на изложени от него собствени мотиви. Същото обаче е заявено не като касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а само като аргументация във връзка с поставения въпрос по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, поради което не би могло да бъде преценявано като касационно основание.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1941 от 20.07.2018 г. по в. т. д. № 2759/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: