О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София 26.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1281 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. Г. Ц. чрез процесуален представител адв.Н. А. срещу решение от 9.07.12г.по в.гр.дело № 158/12г.на Окръжен съд – Монтана,с което е обезсилено решението на Районен съд – Монтана от 9.04.12г.,постановено по гр.дело № 95/11г.и производството е прекратено като недопустимо.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК.Посоченият правен въпрос,разрешен от въззивния съд е: допустим ли е иск с правно основание чл.124 ал.4 ГПК,ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК на влязло в сила решение по делото,по което документът е бил представен,но ищецът е пропуснал срока за оспорването му.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба С. Т. М. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от приложеното гр.дело № 748/07г.на РС Монтана,че с влязло на 14.10.09г.съдебно решение е отхвърлен като неоснователен искът на Ц. Ц. и Ц. К. срещу С. М. с правно основание чл.108 ЗС по отношение на имот,предмет на оспореното с настоящия иск завещателно разпореждане от 6.10.1988г.на А. К.,като съдът е зачел действието му.Истинността на завещанието като документ не е била оспорена своевременно по делото.Ето защо въззивният съд е приел,че с приключване на производството по иска по чл.108 ЗС със сила на пресъдено нещо всички възражения на ищците са преклудирани,в т.ч. и твърдяната с настоящата искова молба нищожност на завещателното разпореждане.Изложил е съображения,че доколкото ищецът извежда правния си интерес от исканото установяване на нищожност на завещателното разпореждане от възможността да поиска отмяна на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК на влязлото в сила решение по гр.дело № 748/07г.на РС –Монтана ,по което завещанието е представено и решението е основано на него,то предявеният иск е недопустим.Ако се приеме обратното,би се стигнало до противоречие със силата на пресъдено нещо по окончателното решение,което преклудира всички отречени и незаявени до постановяването му възражения.
На поставения в изложението въпрос допустим ли е иск с правно основание чл.124 ал.4 ГПК,ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК на влязло в сила решение по делото,по което документът е бил представен,но ищецът е пропуснал срока за оспорването му е отговорено с Тълкувателно решение № 5/12г.на ОСГТК на ВКС.В него е прието,че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193,ал.1 ГПК.
Обжалваното решение не е постановено в противоречие със задължителната практика,която трайно приема,че с влизане в сила на решението,с което е уважен осъдителният иск на основание чл.108 ЗС се преклудират всички възражения,които ответникът е направил и е могъл да направи.Ответникът по иска за собственост не може в ново производство,след влизане в сила на решението за уважаване на този иск,да предяви нов иск въз основа на ненаправените от него възражения по първото производство.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 9.07.12г., постановено по гр.дело № 158/12г.на Окръжен съд – Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.