О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
гр. София, 08.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 397 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от страна на Д. И. Г. като ЕТ”Д” със седалище : гр. Д. и ЕИК 124022885 приподписана от процесуалния пълномощник-адв. Ангелов от САК-Добрич срещу определение №97 / 02.03.2010 г. по т. д. № 82/2010г. на Апелативен съд –Варна, с което е потвърдено решението на Окръжен съд-Добрич от 20.11.2009 г. по т.д. №79/2009 г. В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да заплати солидарно с „М” Е. сумата от 16 200 лева разноски в качеството му на ответник на ищеца „П”ЕООД.
Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост и неправилност на въззивното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с наличие на основанията по чл. 280, ал. 1,т.1, т.2 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено решението на Окръжен съд-Добрич от 20.11.2009 г. по т.д. №79/2009 г. В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца „П”Е. солидарно с втория ответник „М” Е. сумата от 16 200 лева разноски въззивният съд е приел, че е сезиран с частна жалба срещу решението на първоинстанционния съд само в ЧАСТТА за разноските, която има характер на определение в тази част. Приел е, че решението, с което е уважен по отношение на двамата ответници отрицателният установителен иск за недължимостта на сумата от 153 000 лева по запис на заповед е влязло в сила, доколкото не е обжалвано , поради което и правилно разноските на ищеца в размер на 16 200 лева са възложени в тежест на двамата ответници. Въпреки, че ответникът-касатор Д. И. Г. като ЕТ””Д” е признал основателността на иска, същият е станал причина за предявяването му срещу него, доколкото преди предявяването му се е снабдил с изпълнителен лист за процесната сума на основание чл.237 б. е” от ГПК/отм./, поради което и не са налице основания за освобождаване от разноски в хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора процесуалноправен въпрос посочен от самия жалбоподател е, следва ли въззивният съд да се произнася с определение в закрито заседание, в случаите, когато в самата жалба пред него жалбоподателят оспорва самото си качество на надлежен ответник пасивнолегитимиран да отговаря по иска насочен срещу него.
Твърди се , че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че е решен в обжалваното съдебно решение в противоречие с практиката на съдилищата и тази на ВКС.
Настоящият съдебен състав констатира, че съгласно съдържанието на оплакванията в самата въззивна жалба става ясно, че жалбоподателят оспорва самото качество на надлежен ответник пасивнолегитимиран да отговаря по иска насочен срещу него. Всичките тези въпроси касаят правилността на самото решение на първата инстанция по същество на спора. Както пред въззивната инстанция, така и пред настоящата касаторът, обаче изрично и недвусмислено посочва, че обжалва само в частта за разноските първоинстанционното решение, респ. определението на въззивната инстанция , предмет на настоящата частна жалба. Съгласно разпоредбата на чл.248 от ГПК решението в тази му част има характер на определение и подлежи на изменение и обжалване отделно от самото съдебно решение, даващо разрешение на спора по същество /арг. от чл.246 и чл.247 от ГПК срв. с чл.248 от ГПК/.
С оглед изложеното следва, че липсва противоречие на въззивното определение с практика на ВКС по смисъла на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК по така поставения правен въпрос, както и с практиката на съдилищата по т.2 на същия текст / посочените съд. актове от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК нямат нищо общо с така поставения процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, а могат да се отнесат до спора по същество, разрешен със самото съдебно решение на първоинстанционния съд, което изобщо не е обжалвано извън частта за разноските и следователно е влязло в сила/.
Не е налице и наличие на основанията за допускане до касация предвидено в т.3 а чл.280 ал.1 ГПК: правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като липсва посочване на конкретна съдебна практика с неточно тълкуване или изменения в законодателството и обществените условия, които до налагат нова практика по конкретния правен въпрос . Не се обосновава и хипотезата на наличието на непълни, неясни или противоречиви правни разпоредби, за да се породи нуждата от създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Поради своевременно произнасяне по същество на частната касационна жалба не следва съдът да се произнася по молбата по чл.282 ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касация определение №97 / 02.03.2010 г. по т. д. № 82/2010г. на Апелативен съд –Варна .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: