О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София, 04.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на първи юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 143 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. И. от гр. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 18.07.2008г. по гр.д. №801/2007г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществените процесуалноправни въпроси следва ли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза за установяване идентичността на отчуждения и реституирания имот,както и следва ли да бъде допуснато изменение на иска от въззивната инстанция. Поддържа се също така,че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационна жалба С. К. И. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 18.07.2008г. по гр.д. №801/20087. Окръжен съд-Велико Търново,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен искът с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от И. С. И. против С. К. И. за установяване принадлежността на правото на собственост на имот с площ от 0.157дка,представляващ част от нива №029021,възстановена на наследниците на К. И. Д. с решение №2-Т/01.07.2005г. на ОСЗГ-гр. Велико Търново,находяща се в землището на с. Г., цялата с площ от 0.682 дка.
Прието е,че И. С. е наследник на С. И. Д. , който е притежавал и декларирал през 1949г. земеделска земя-овощна градина с площ от 6000кв.м. в м.”О”,землището на с. Г.. С решение № 2-Т/16.02.1995г. е признато правото на възстановяване на наследниците на С. И. Д. с план за земеразделяне в нови реални граници върху този имот,като площта му е била редуцирана на 5843кв.м. На наследниците на К. И. Д. с план за земеразделяне в нови реални граници е възстановена нива-парцел **** с площ от 0.682дка,т.е. и на двете групи наследници правото на собственост е възстановено в нови реални граници с план за земеразделяне,а не в стари реални граници,като намалението на площта на имота на наследодателя на И. С. не е в резултат на неправилно определени реални граници, а на редукцията на подлежащата на възстановяване земя поради намалението на същата в землището в резултат на инфраструктурни мероприятия. Освен това решението на ОСЗ не е било обжалвано от И. С. и с оглед на обстоятелството,че възстановяването е извършено с план за земеразделяне е прието,че С. К. не е получил имот,бивша собственост на наследодателя на И. С. ,който да може да му бъде възстановен.
В производството пред въззивния съд с молба от 05.11.2007г. И. С. е направил уточнение,че предявеният от него иск касае целия имот с площ от 0.682 дка и е поискал да се допусне увеличение на иска по реда на чл.116 ГПК/отм./,което искане е оставено от въззивния съд без уважение по съображения,че представлява предявяване на нов иск,което е недопустимо.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че въпросът за допустимостта на увеличението на иска в производството пред въззивния съд е решен в противоречие с указанията,дадени с ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС.
Действително в т.9 на ТР №1/2000г. на ОСКГ на ВКС да дадени указания,че изменението на иска,изразяващо се в промяна на размера на петитума му /увеличаване или намаляване/ или на вида ,но не на предмета на търсената защита,е допустимо пред въззивния съд. Аналогично становище е изложил и въззивният съд при извършването на преценката дали за налице предпоставките за допускане на поисканото изменение на иска. Искането е отхвърлено не по съображения,че същото е направено едва в производството пред въззивния съд,който не разполага с компетентност да го допусне,а по причина,че същото не отговаря на установените в закона изисквания и представлява изявление,целящо предявяването на нов иск. Така даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос не противоречи на практиката на ВКС в сочения в изложението смисъл.
С молбата от 05.11.2007г. И. С. е поискал и назначаване на съдебно-техническа експертиза със задача да даде заключение относно идентичността на отчуждения имот и възстановения,което е оставено от въззивния съд без уважение като неотносимо към правния спор.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че това разрешение противоречи на константната практика на ВКС,като въпросът е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Действително съгласно дадените в т.9 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС указания при липса на доказателства за идентичност на имота, предмет на правния спор,с имота,посочен в документите,легитимиращи наследодателя на една от спорещите страни,съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза. Изслушването на такава експертиза обаче се налага само ако наличието,респ. липсата на идентичност е от съществено значение за изхода на правния спор и би могло да обуслови крайния извод за основателността на предявения иск,каквато хипотеза в случая не е налице. Предявеният от И. С. иск е приет за неоснователен не по причина,че не е установена идентичността между посочения в декларацията от 1949г. имот с процесния. Преценката на въззивния съд за допускане на исканото доказателство следователно е основана на относимостта на фактите,които ще бъдат установени със същото към правния спор,в който смисъл същата е извършена в съответствие с константната практика. Не е налице противоречие в твърдения от касатора смисъл.
Не може да се приеме също така,че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По въпроса е налице изобилна практика на съдилищата като нормите на процесуалния закон,уреждащи хипотезите,при които съдът следва да допусне изслушване на експертиза,не са неясни и по приложението им са дадени задължителни указания от ОСГК на ВКС.
Не е налице противоречиво разрешаване на поставените от касатора въпроси,нито е налице произнасяне по въпроси,които да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,поради което следва да се приеме,че не са налице сочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд-Велико Търново въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 18.07.2008г. по гр.д. №801/2007г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново по подадената от И. С. И. касационна жалба вх. № 11193/07.10.2008г.
Председател:
Членове: