О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
гр. София, 13.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 667 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. К. , лично и като пълномощник на Н. Т. К. и П. Т. К. , М. Ж. Т. , Д. Ж. А. , В. С. С. , Д. С. Ж. , В. А. А. , Ж. А. М. , Д. С. Г. лично и като пълномощник на Г. С. Г. , М. С. С. , С. К. А. , Д. К. П. , В. К. А. , Д. А. К. , Д. В. Д. , Г. В. Ж. , Ж. Д. Ч. , С. Б. Т. , Н. Я. Г. , В. Я. Г. , С. С. В. , М. С. А. , Д. С. Ж. и Н. С. А. , против решение № R-207/12.11.2008 година, постановено по гр.д. №285/2008 година, по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отменено решението на Районен съд – Царево и е постановено ново, с което е допусната делба на недвижими имоти, при посочените в решението квоти .
Ответниците по жалбата, чрез процесуалния си представител, в отговор по реда на чл.287, ал.1 от ГПК я оспорват, като твърдят, че не са налице процесуални предпоставки за допускане до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима. Предявения иск е за делба на недвижими имоти, като иска за делба е неоценяем иск и по отношение на касационното обжалване, ограничението, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, не се прилага. В тази връзка, възражението на ответниците по касационната жалба е неоснователно.
В жалбата се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – дали по отношение на наследство, открито през 1915 година, следва да се прилагат нормите на Закон за наследството /отм./ или Закон за наследството от 1949 година, при определянето на квотите при допускането на делба по отношение на недвижими имоти, покрити и непокрити.
За да допусне до делба недвижимите имоти, предмет на предявения иск за делба, въззивния съд е приел, че имотите са съсобствени между страните по делото, по силата на наследяването на В. П. , починал през 1915 година. По отношение на определянето на квотите в съсобствеността, въззивния съд е приел, че същите следва да се определят към откриването на наследството – 1915 година, по разпоредбите на тогава действащия Закон за наследството, съгласно който на низходящите от мъжки пол се определя дял, два пъти по-голям от този на низходящите от женски пол.
Към наследяване на имотите, новооткрито наследство по смисъла на чл.91а от ЗН, се призовават лицата, които имат качество на наследници към деня на откриването на наследството, който, съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗН е деня на смъртта на наследодателя. Правото да се наследи се признава на онези наследници, които са имали правото да наследят и то по реда и в дяловете, определени към момента на откриването на наследството, а разпоредбата на чл.91а от ЗН касае единствено включването на имоти, които не са били собственост на наследодателя към момента на откриването на наследството или за определен период от време, поради одържавяването им. В случая, имотите са били собственост на наследодателя на страните към момента на откриването на наследството и това е относимия момент, към който следва да се определят квотите в съсобствеността, т.е. приложимия закон е Закон за наследството /отм./, в сила към деня на смъртта на наследодателя, през 1915 година. Влезлия в сила през 1949 година Закон за наследството няма обратно действие и не може да се прилага по отношение на наследства, открити преди неговото влизане в сила.
Съдът се е произнесъл по този действително съществен материалноправен въпрос, който е обусловил крайните изводи относно наследствените дялове на наследниците, но той е разрешен в съответствие със закона и практиката на ВКС – ТР №1/1998 г. по т.гр.д. № 1/1998 г., р. №207/2000 г. по гр.д. №799/1999 г., р. №416/2004 г. по гр.д. №844/2003 г. и др., поради което не е налице соченото от жалбоподателите основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Приложимия закон по отношение на определяне на квотите в съсобствеността, в разпоредбата на чл.21 от ЗН /отм./, прави разлика по отношение на низходящи от мъжки и женски пол, по отношение на това, дали се наследяват покрити или непокрити имоти. Въззивния съд е отчел в своите изводи фактите, определящи наследствената маса и това, какви имоти се включват в нея /покрити или непокрити/, като тези негови изводи касаят възприетата фактическа обстановка по делото, но не и произнасяне по съществен материалноправен въпрос, като основание по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, за допускане до касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № R-207/12.11.2008 година, по гр.д. № 285/2008 г., постановено от Окръжен съд – Бургас.
Председател:
Членове: 1.
2.