О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
гр. София, 08.07.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 163 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Д. от гр. П. чрез процесуален представител адв. Л срещу решение № 413 от 21.07.2008г. по т. дело № 334/2008г. на Апелативен съд Пловдив, 3 състав, с което е оставено в сила решение № 273 от 24.10.2007г. по т. дело № 81/2005г. на Пловдивски окръжен съд. С първоинстанционния съдебен акт М. К. Д. от гр. П. е осъден да заплати на „Д” ЕООД, гр. П. на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД /погрешно посочено чл. 248, ал. 2 ЗЗД/ сумата 45 248,80 лв., представляваща изтеглени средства от М. К. Д. в качеството му на пълномощник и довереник на ЕТ „И” от банковата сметка на търговеца в Б. „Х” АД, клон П. на 08.03.2000г. и неотчетени на доверителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2005г. до окончателното изплащане, и сумата 5 010 лв. – деловодни разноски.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че в противоречие със съдебната практика, обективирана в ППВС № 2/1967г., решение № 135/1970г. на ВС, ІІ гр. отд., ППВС № 6/1978г., решение № 2236/1982г. на ВС, ІІ гр. отд., решение № 189/2005г. по гр. д. № 2219/2005г. на ВКС, ІV гр. отд. и решение № 367/2006г. по гр. д. № 2965/2004г. на ВКС, ІV гр. отд., въззивният съд не е изложил мотиви, не е обсъдил доводите на ответника и доказателствата по делото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът „Д” ЕООД, гр. П. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че предявеният осъдителен иск е доказан по основание и размер, въззивният съд е приел, че по силата на възникнало между ЕТ „И”, чийто правоприемник е „Д” ЕООД, и ответника правоотношение по договор за поръчка с пълномощно № 351/11.03.1998г. М. Д. е изтеглил на 08.03.2000г. от банковата сметка на доверителя в ТБ „Х” АД Пловдив, клон П. сумата 27 600 щатски долара с левова равностойност 56 566,20 лв. и не е доказал начина на отчитане на изтеглената сума или плащането й след влизане в сила на решението по гр. д. № 795/2002г. на Пловдивски окръжен съд. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че е без значение по какъв начин е водено счетоводството на търговеца и извършената проверка по заповед № 1/5.08.2000г. и че не следва да се обсъждат приходните касови ордери с дата преди тегленето на спорната сума. Във въззивното решение е прието за недоказано твърдението, че свидетелката С е антидатирала приходен касов ордер № 8/10.01.2000г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът, който е от значение за правилното решаване на спора, е този за доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Доказателствената тежест произтича от приложимите материалноправни разпоредби, твърденията и възраженията на страните и в конкретния случай е разпределена правилно, при съобразяване с постоянната практика на ВКС. Тежестта за доказване на факта, че довереникът /ответникът по иска/ е отчел изтеглената сума или я е предал на доверителя /ищеца/ е на ответната страна, както е приел и въззивният съд.
Доводът на касатора, че съдът в противоречие с практиката на ВКС не е изложил мотиви и не е обсъдил представените доказателства и доводи на ответника, е неоснователен. От една страна, оплакванията в тази насока, съдържащи се в касационната жалба и молбите, съставляват оплакване за необоснованост и неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 188, ал. 1 от отменения ГПК/ и представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. От друга страна, за да направи извод, че ответникът не е дал сметка на ищеца, нито че е извършил плащане на изтеглената сума, решаващият съдебен състав е обсъдил относимите към възражението на ответника доказателства.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 413 от 21.07.2008г. по т. дело № 334/2008г. на Апелативен съд Пловдив, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.