О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№401
гр. София, 10.11.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т.д. № 61296 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 365 от 26.02.2016г. постановено по т.д. № 4446/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5390 от 22.07.2015г. по гр.д. № 5064/2014г. на Софийски градски съд за признаване за установено на основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 485, ал. 1 ТЗ, че съществува вземане на [фирма] към П. П. Г. в размер на 28 269,60евро по запис на заповед, издаден от „К. Г.“ и авалиран от П. П. Г. на 23.05.2008г., с падеж на 01.06.2010г., ведно със законна лихва върху сумата за периода от 05.06.2013г. до пълното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3221/2013г. по описа на Пернишкия районен съд.
В касационната жалба, подадена от ответника П. П. Г. чрез пълномощника адвокат Д., се поддържа че решението е неправилно, несъобразено с представените по делото доказателства и направените от него възражения за установяване срока на подаване на заявлението по чл. 417, т.9 ГПК, тъй като според него спорното вземане е погасено по давност на основание чл. 531, ал. 1 ТЗ. В приложеното към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните: 1/ Правилно ли е процедирал Софийски апелативен съд при разпределението на доказателствената тежест по предявения положителен установителен иск, основан на чл. 422 ГПК, 2/ Кой съд е действал правилно при обсъждането на доказателствата, свързани с установяване на сроковете за изтекла погасителна давност – Пернишкия окръжен съд при постановяване на решение по т.д. № 612/2014г. или Софийския апелативен съд при постановяване на обжалваното решение; 3/ Как се удостоверява, че подаденото по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т.9 ГПК се отнася за конкретния запис на заповед предмет на делото.
С писмен отговор ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен иск по чл.422 във вр. с чл.417 ГПК като е признато за установено, че по отношение на П. П. Г. от [населено място] съществува вземане на [фирма] в размер на 28 269,60евро по запис на заповед, издаден от [фирма] и авалиран от ответника П. П. Г. на 23.05.2008г., с падеж на 01.06.2010г., ведно със законна лихва върху сумата за периода от 05.06.2013г. до пълното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3221/2013г. по описа на Пернишкия районен съд. Съдът е установил въз основа на представения в оригинал по заповедното производство запис на заповед от 23.05.2008 г., издаден в [населено място] от [фирма], представляван от П. П. Г., че цитираното дружество безусловно и неотменяемо се е задължило да заплати на [фирма], [населено място] или на негова заповед на 01.06.2010 г. сумата от 28 269, 60 евро. Отразено е, че сумата е платима „без протест и разноски”. Посочено, е че същата е платима при [фирма]. Задължението по записа на заповед е авалирано от П. П. Г. като физическо лице чрез посочването: „авалираме това задължение при условията, при които е прието” и полагането но подпис на физическото лице с посочено ЕГН. Според съда записът на заповед е редовен от външна страна и отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ за валидност. С приетите от съда графологични експертизи е опровергано възражението на ответника, че записът на заповед не е подписан от него като представител на дружеството-издател и като авалист. Наведеното от ответника възражение за погасяване на задължението по давност е намерено също за неоснователно. Падежът на записа на заповед е на 01.06.2010г. и от този ден започва да тече срока по чл.531, ал.1 ТЗ, който изтича на 01.06.2013г., ден събота /неприсъствен/. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено по пощата на 03.06.2013г. /понеделник/ и датата на подаването му е удостоверена с пощенското клеймо на плика, който е налице по делото. По този начин, с изпращането по пощата на заявлението в последния ден от давностния срок, се препятства неговото изтичане.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият въпрос относно разпределението на доказателствената тежест е зададен твърде общо и не е свързан с конкретните оплаквания в жалбата, които касаят единствено спора дали е погасено по давност вземането.
Вторият и третият въпроси имат отношение към решаващите изводи на съда, че погасителната давност не е изтекла, тъй като вземането е предявено в последния ден от тригодишния срок. Те се свеждат до начина на удостоверяване, че подадено по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение, касае конкретния запис на заповед, който е предмет на спора. Въпросите са решени в съответствие с практиката на ВКС и не се решават противоречиво от съдилищата, както счита касатора. По приложението на чл. 62, ал.2, пр.1 ГПК е създадена задължителна практика – Решение № 440/31.05.2010г. по гр. д. № 1504/2009г. на ВКС, III г.о., постановено по чл. 290 ГПК и в определение № 714/20.12.2010г. по ч.гр.д. № 635/2010г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, според която при спор относно датата на подаване на пратката следва да се съберат доказателства за проверка на поставената дата върху пратката на пощата, като пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено по пощата с пощенско клеймо от 03.06. 2013г. и това е видно от пощенския плик, който се намира на л.8 от делото на Пернишки районен съд, непосредствено след заявлението и записа на заповед. Пропускът от страна на съдебната администрация да отбележи върху първата страница на заявлението, че то е постъпило по пощата, с отразяване на пощенското клеймо, както изисква чл.23, ал.2 от Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища /сега отменен, но действащ към момента на подаване на заявлението/, не лишава страната от предимството на подадените по пощата документи, след като пликът е запазен. Още повече, за удостоверяване датата на подаване 03.06.2013г. е представена и разписка от същата дата от [фирма], касова бележка и опис на пратките.
Не е налице противоречие с представеното влязло в сила решение на Пернишки окръжен съд по гр.д. № 612/2014г., тъй като то е постановено при различна фактическа обстановка – изпращане на заявление по пощата, но без да е запазен пощенския плик.
Въз основа на изложеното следва да бъде отказано допускането на касационно обжалване. При този изход ответникът има право на направените разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2189/две хиляди сто осемдесет и девет/ лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 365 от 26.02.2016г. постановено по т.д. № 4446/2015г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на П. П. Г..
ОСЪЖДА П. П. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], да заплати на [фирма] сумата 2189 /две хиляди сто осемдесет и девет/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: