О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№401
[населено място], 10.12.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 6131 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. М. Н. от [населено място] чрез пълномощника адв. Я. срещу определение № 3201 от 24.07.2014г. на Благоевградски окръжен съд постановено по гр.д.№ 412/2014г., с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на претенцията му по сметки, предявена във втората фаза на делбата.
Жалбоподателят намира определението за постановено в нарушение на закона. На първо място, счита за неправилно разпореждането за оставяне без движение на претенциите по сметки. На второ място, излага съображения, основани на разпоредбата на чл. 46, ал.4, пр. 2 ГПК. На трето място, счита, че е установил влошаване на здравословното си състояние като основателна причина за възстановяване на срока.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
С определение в закрито заседание на 10.05.2014г. по гр.д. № 412/2014г. Благоевградски окръжен съд е оставил без движение предявените от въззивника Ю. Н. искания по сметки за направени подобрения в делбения имот в [населено място] на стойност 150 000лв. и е указал в едноседмичен срок да се представи конкретизация на претенцията – кога са извършени подобренията, знаели ли са останалите съделители за тях, срещу кои съделители е предявена претенцията и разграничаване на отделните строителни работи по пера и стойности. Указанията са получени на 16.05.2014г. от С. Ю. – син на Ю. Н.. В съдебно заседание на 12.06.2014г. пълномощникът му адв. Я. е представил медицинско удостоверение за влошено здравословно състояние на доверителя си и е поискал продължаване на срока за отстраняване нередовностите на претенцията по сметки. Съдът е оставил без разглеждане искането за продължаване на срока и е посочил, че то подлежи на обжалване. В срока за обжалване е подадена молба за възстановяване на срока по чл. 64, ал.2 ГПК. В нея изтъква, че указанията не са му били предадени от сина му, тъй като молителят живее в планината в къща в местн. „М. колиби”, обездвижен е и е на легло, а в периода от 10-ти май до 11-ти юни синът му не го е посещавал. Заедно с молбата е подадена и молба за уточняване на претенцията по сметки. В съдебно заседание е разпитан свидетеля Ю. К., който потвърждава, че Ю. живее в къща в планината на 10-12 км. от Я.; има проблеми с краката и трудно излиза от къщата като се подпира с две тояги; за него се грижи съпругата му; синът им С. ги посещава от време на време когато има почивка от работата си.
С обжалваното определение Благоевградски окръжен съд е оставил молбата за възстановяване на срока без уважение. Приел е, че не са установени особени непредвидени обстоятелства, доколкото няма данни за внезапно влошаване на здравословното състояние на молителя, настъпило по време на срока. Освен това, съобщението с указанията е връчено на адрес, който молителят сам е посочил и на който е получавал призовки по делото. Липсата на комуникация със сина му, който е получил съобщението, не е основание за възстановяване на срока щом не се дължи на особени непредвидени обстоятелства – напр. на влошени климатични условия.
При горните обстоятелства настоящият състав намира определението за правилно.
Изложените от молителя обстоятелства и ангажираните доказателства не установят особени непредвидени обстоятелства, каквито изисква разпоредбата на чл. 64, ал.2 ГПК. Съобщението с указанията е връчено на адреса, посочен от молителя, на който са получавани всички съобщения по делото. Не е доказано внезапно влошаване на здравословното състояние на молителя по време на течението на срока, а само такова би представлявало препятствие за изпълнение на указанията, а не общото тежко здравословно състояние в продължителен период от време. Не е налице и хипотезата на чл. 46, ал.4 ГПК, на която молителят се позовава за първи път едва в частната жалба. Цитираната разпоредба дава възможност да се иска възстановяване на срок когато съобщението е връчено на „друго лице” по смисъла на чл. 46, ал.2 ГПК, а адресатът е отсъствал от адреса и не е било възможно своевременно да узнае за връчването. Касае се до особен случай на възстановяване на срок, приложим когато адресатът на съобщението е отсъствал в течение на целия срок и е узнал за връчването едва след изтичане на срока за извършване на съответното действие. В случая при установените факти, че молителят постоянно живее в къща в местн. „М. колиби”, а не на адреса, посочен по делото, не може да се приеме, че е налице визираната от закона хипотеза. Всички съобщения по делото до момента са получавани от сина С. Ю. и проблеми с уведомяването на жалбоподателя не е имало. При липса на други пречки, единствено твърдението, че синът не е посещавал баща си, не е достатъчно да обуслови възстановяване на срока.
Съобразно горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3201 от 24.07.2014г. на Благоевградски окръжен съд постановено по гр.д.№ 412/2014г., с което е оставена без уважение молбата на Ю. М. Н. за възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на предявената от него претенция по сметки.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: