3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
С., 10,07,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………………………………. и с участието на прокурора …………..………………………..………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1172 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 14239 от 5.ІІ.2015 г. на варненското [фирма], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против определение № 26094 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 15.ХІІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 19030/2014 г., с което въззивната инстанция е допуснала обезпечение на два бъдещи осъдителни иска на софийското [фирма] с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД /за сума в размер на 7 225.37 лв. и съответно за сума в размер на 14 387.08 лв./, които последното възнамерявало да предяви срещу търговеца настоящ частен касатор във връзка с неизпълнението на негови задължения, поети със сключен помежду им на 13.V.2013 г. договор за оперативен лизинг на автомобили.
Оплакванията на варненския търговец са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение по чл. 390 ГПК както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и „постановяване на ново, по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на частното касационна обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното положително определение по чл. 390 ГПК въззивната инстанция се е произнесла по шест материално- и процесуалноправни въпроса от значение за изхода по конкретното дело, както следва:
1./ Може ли длъжникът, ответник по бъдещ иск, срещу когото е било допуснато обезпечение по реда на чл. 390 ГПК, да сочи в частната си жалба и в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, факти и др. доказателства, различни от „изтъкнатите и приложени от кредитора-ищец по бъдещия иск”, оборващи предпоставките за допускане на обезпечението /че щяло да бъде невъзможно или че ще се затрудни осъществяването на правата на този ищец по решението/, а също и за оборване на приложените писмени доказателства, за които съдът е приел, че те са убедително в подкрепа на иска?;
2./ Дали в конкретната хипотеза по чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК ответникът по бъдещия иск има право да сочи факти и доказателства, оборващи предпоставките за допускане на обезпечението за първи път пред касационната инстанция, след като за първи път той е уведомен за допуснатото срещу него обезпечение чрез съобщението на съответния съдебен изпълнител за наложената обезпечителна мярка?
3./ Следва ли при преценка на предпоставките за допускане на обезпечението по чл. 391 ГПК въззивният съд да изследва редовността им от външна страна на представените от кредитора ищец по бъдещия иск документи?
4./ Следва ли преценка на същите предпоставки /по чл. 391 ГПК/ въззивният съд да тълкува действителната воля на страните при наличие „на противоречия, неяснота или непълнота в договореното”, когато преглежда представените от молителя документи, за да направи извода си, че бъдещият иск е подкрепен от убедителни писмени доказателства?
5./ Представлява ли злоупотреба с правото да се иска допускане на предварително обезпечение на бъдещ иск, когато кредиторът ищец не изложи добросъвестно всички факти и не представи всички доказателства, касаещи иска, вкл. такива, от които е видно, че страните са преуредили отношенията си, предмет на бъдещия иск?
6./ Следва ли преценката на въззивния съд дали ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението да се основава само на твърдения, неподкрепени с доказателства, „или само на довод за внесения капитал на О. или Е.”?
Ответното по касация [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение по чл. 390 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 396, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред СГС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното определение и да допусне – под условието на внесена парична гаранция в размер на 3 000 лв. /чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК/, поисканото от [фирма]-С. обезпечение на бъдещите негови два осъдителни иска за неустойки във връзка с неизпълнението от страна на търговеца настоящ частен касатор на поети задължения със сключения на 13.V.2013 г. договор за оперативен лизинг на автомобили и приемо-предавателен протокол за л.а. „Ягуар”, Софийският градски съд е приел, че доказателства, разколебаващи извода му за вероятна основателност на тези претенции, не са ангажирани на този етап в обезпечителното пр-во от страна на ответника по жалбата / [фирма]-гр. В./, но също и че няма предвидена процесуална възможност евентуални възражения и искания на последното да бъдат съобразени преди завършването на бъдещия исков процес.
С оглед на тази аргументация на въззивната инстанция за уважаване молбата на софийския търговец по чл. 390 ГПК, в случая се налага извод, че нито един от 6-те релевирани в изложението към частната жалба на [фирма]-гр. В. правни въпроси няма качеството на такъв, който да е бил от значение за изхода на делото пред СГС, понеже те въобще не са били предмет на неговото произнасянето му с атакуваното определение по чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК. Допускането на обезпечението под условието, че бъде своевременно внесена парична гаранция от софийския търговец молител в размер на конкретно посочената сума от 3 000 лв., определено означава, че въззивната инстанция по никакъв начин не е извършвала преценка относно това дали бъдещите осъдителни искове на [фирма] за неустойка са подкрепени с убедителни писмени доказателства. В действителност няма данни по делото д-вото частен въззивник някога да е навеждало относим към искането му по чл. 390 ГПК „довод за внесения капитал на О. или Е.”. Какво варненският търговец би могъл да сочи „за първи път пред касационната инстанция” очевидно не е могло да е предмет на произнасянето на СГСД с атакуваното определение. В заключение, предвидената в чл. 403 ГПК процесуална възможност да се претендира обезщетение за вреди, причинени на частния касатор вследствие на допуснатото обезпечение, сочи като ирелевантен за изхода на делото дори и хипотетичния негов въпрос по т. 5 от изложението към частната касационна жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 26094 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д,от 15.ХІІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 19030/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 1172 по описа за 2015 г.