О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
гр.София, 10.08.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №183 по описа за 2010 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. К. от гр. М., срещу определението от 16.11.2009г. по в.ч.гр.д. №421/2009г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено определение от 14.07.2009г. по гр.д. №538/2008г. на Районен съд-Монтана за прекратяване на производството по делото. Искането е за отмяна на определението като незаконосъобразно.
Ответникът по частната жалба И. Й. Т. счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът С. Й. К. не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по предявените от Д. Г. К. срещу И. Й. Т. и С. Й. К. искове за прогласяване нищожността на сключения с н.а. №38/1970г. договор, с който Т. Й. С. прехвърля на сина си Й. Т. Й. /наследодател на ответниците по иска/ 1/4 идеални части от урегулиран поземлен имот в гр. М. с ? идеални части от двете югоизточни стаи с коридор и мазе под тях, 1/2идеална част от кухня и 1/2идеална част от дърварник, построени в мястото, срещу задължение за гледане, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД – поради нарушение на закона – чл.13, ал.3 СК от 1968г. поради липса на съгласие на съпругата на прехвърлителя и в частта за постройките – на основание чл.26, ал.2 ЗЗД – поради невъзможен предмет – поради необособеност като самостоятелен обект на помещенията, както и на предявения отрицателен установителен иск за собственост на жилищна сграда, лятна кухня и дърварник, построени в урегулирания поземлен имот.
Правния си интерес от завеждане на исковете ищцата е обосновала с обстоятелството, че е съсобственик на имота по силата на н.а. №108/1960г.
С оглед влязлото в сила решение, постановено на 25.01.2000г. по гр.д. №615/1997г. на Окръжен съд – Монтана , с което е допусната делбата на дворното място и на жилищната сграда между съсобстениците, включително страните по настоящото дело, въззивният съд е приел, че производството по предявените искове за нищожност на договора са недопустими, тъй като възраженията за валидността на придобивните сделки, легитимиращи съделителите като участници в съсобствеността, са преклудирани.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Представя съдебни решения на ВС и ВКС, с които са разрешени материалноправни въпроси, каквито не са разрешени с обжалваното определение за прекратяване на производството по исковете като процесуално недопустими. Освен това касаторът не сочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – ТР №1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 16.11.2009г. по в.ч.гр.д. №421/2009г. на Окръжен съд-Монтана, по частна касационна жалба на Д. Г. К..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: