5
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
С., 11.06. 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 175 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Г. Д., И. Д. И., З. Димитрова К., С. П. К., Г. И. Ж., С. Д. Ж. и И. Д. Ж. подадена от пълномощника им- адвокат Ал. Д. срещу определение № 222 от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 2571/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 16709 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 15223/2011 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Ответниците по частната жалба Руси П. Р. и П. Б. Р. в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излагат съображения и по същество, че обжалваното определение е правилно. Останалите ответници не са подали писмен отговор на частната касационна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
Производството по гр.д. № 15223/2011 г. на Варненския районен съд е образувано по предявени от частните жалбоподатели-ищци искове по чл.124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на документ- декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ изготвена от наследодателката на ответниците и по чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство- използване на неистинската декларация от наследодателката на ответниците. Исковата молба е оставена без движение от районния съд с указания ищците са обосноват правния си интерес от провеждането на производство по посочените искове. Поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности производството по делото е било прекратено.
С обжалваното определение Варненският окръжен съд е потвърдил прекратителното определение, като е изложил мотиви за недопустимост на предявените искове. Приел е, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.124, ал.4 и по чл.124, ал.5 ГПК. Изложил е съображения ,че съдът не е обвързан от материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ, какъвто е декларацията по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ , а я преценява по вътрешно убеждение съобразно данните по делото, поради което и ищците нямат правен интерес от воденото на иска по чл.124, ал.4 ГПК, както и че в случая от значение е и дали установяването неистиност на документа по надлежния съдебен ред представлява основание за отмяна на съдебното решение по чл.303, ал.1, т.2 ГПК върху който е основано решението, което важи и за иска по чл.124, ал.5 ГПК. Приема, че от представените съдебни решения е видно, че отговорът на така поставения въпрос е отрицателен, поради което се налага извод за недопустимост на предявените установителни искове с правно основание чл.124, ал.4 и ал.5 ГПК.
Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частните жалбоподатели основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателите обосновават допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл.124, ал.4 и чл.124, ал.5 ГПК и задължението на съда да мотивира съдебния акт и обсъди наведените в исковата молба твърдения в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Поддържа се, че е нарушена разпоредбата на чл.236, ал.2, чл.235, ал.2 ГПК и чл.121, ал.4 от Конституцията на Република България. Н. на съдебния акт според жалбоподателите води до нищожност на същия, в какъвто смисъл се сочи решение 107-56- ОСГК и 905-58-ІV.
По този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
На поставения въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, с които практиката е уеднаквена, като е прието, че съдебното решение се постановява въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, като мотивите само отразяват изводите на съда, въз основа на които е постановено решението -решение № 1282 от 20.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3688/2007 г., V г. о. , решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о.
В настоящия случай съдът се е съобразил със задължителната практика и е изложил мотиви в съобразителната част на определението въз основа на които е изградил извода си, че не е налице правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове по чл.124, ал.4 и чл.124, ал.5 ГПК. Обосноваността на изводите му за наличието или липсата на правен интерес е основание за неправилност на атакувания съдебен акт, но не и за неговото допускане до касационно обжалване.
По поставения въпрос относим към извода на съда, че декларацията не е била противопоставяне на жалбоподателите, както и че представените съдебни решения не са основани на невярната декларация, въз основа на което е възприето, че за тях липсва правен интерес от предявяване на посочените установителни искове не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно разрешението прието в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. В случая поставеният въпрос не касае правните изводи на съда, а начина по който е извършен анализ на доказателствата по делото, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса достатъчна ли е употребата на “неистински” частен свидетелстващ документ в съдебен процес, проведен преди предявяване на иск по чл.124, ал.4 ГПК, като предпоставка за наличие на правен интерес от водене на същия не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Трайна е съдебната практика, че наличието на правен интерес се установява във всеки конкретен случай според наведените в исковата молба обстоятелства. Отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен, тъй като преценката за наличието или липсата на такъв е конкретна във всеки отделен случай.
По въпроса за възможността частен свидетелстващ документ без да е оспорен в друго производство да бъде предмет на иск по чл.124, ал.4 и чл.124, ал.5 ГПК, както преди използването на неверния документ с който се засягат права на ищеца, така и по време на висящ спор, по който неверния документ не е оспорен от ищеца предявил иск за неверността на документа не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със съдебната практика, включително и с приложената от жалбоподателите.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 222 от 25.01.2012 г. по ч.гр.д. № 2571/2011 г. на Варненския окръжен съд,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: