О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
гр. София, 12.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4507/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение от 15.06.15г., постановено по в.гр.д.№ 121/15г. на Софийския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 128 от 20.10.14г. по гр.д.№ 831/12г. на Пирдопския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Основно училище „Г. Б.”, [населено място], Софийска област, че [община] не е собственик на земеделски имот № 110001 по картата на землището на [населено място], представляващ пасище-мера с площ от 3600,00 дка, с посочени в решението граници.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено на ищеца в първоинстанционното производство с решение от 22.05.07г. на ОСЗГ-гр.П. въз основа на представени по преписката писмени доказателства. С акт за публична общинска собственост № 70 от 23.03.09г. имотът е актуван като общински на основание чл.60, ал.1 ЗОС, чл.2, ал.1 и чл.3, ал.2, т.1 ЗОС, вр. с чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.10, ал.3 ЗНП и въз основа на същото решение на ОСЗГ.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ответната община не се легитимира като собственик на имота и че предявеният отрицателен установителен иск за основателен. За неоснователни са приети доводите на ответника, че имотът е общинска собственост, тъй като училището не може да притежава право на собственост върху него като се е позовал на разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗНП, като е изложил и съображения, че разпоредбата на чл.25, ал.1, изр.2 ЗСПЗЗ не може да се тълкува в смисъл, че е налице забрана други правни субекти да притежават право на собственост върху пасища и мери. За недопустимо е прието възражението на ответника относно правата на собственост на ищеца /липсата на идентичност между възстановения и притежавания имот/, ползващ се от решението на ОСЗГ, при липсата на започната от страна на ответника процедура за възстановяване правото на собственост. Наред с това възражението е прието и за неоснователно, като е посочено, че дори такава липса на идентичност да бе налице, това не води до извод, че общината е собственик на имота.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос от материалното право- чл.25, ал.1, изр.2 ЗСПЗЗ.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения формулирането на правния въпрос от значение за изхода на делото е задължение на касатора. Това следва да стане в мотивирано изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, като посеченият от него конкретен правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Според диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК липсва конкретно формулиран правен въпрос, а вместо това в него са направени общи касационни оплаквания, по които ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по селектиране на касационната жалба.
Освен това не са изложени релевантни доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които относно приложението на чл.25, ал.1, изр.2 ЗСПЗЗ не са налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 15.06.15г., постановено по в.гр.д.№ 121/15г. на Софийския окръжен съд.
О с ъ ж д а [община] да заплати на Основно училище „Г. Б.”, [населено място], Софийска област сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: