5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№401
гр. София,16.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 110 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г. като [фирма], [населено място] срещу решение № 960 от 11.05.2016г. по т.д. № 4573/2015г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 2951 от 03.07.2015г. по гр.д. № 164/2013г. на Окръжен съд – Благоевград за отхвърляне на предявения от касатора против [община] иск за присъждане на сумата 74 278,35 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършени СМР – изграждане на улично осветление с прилежащата инфраструктура през м.април 2008г. в парково пространство в [населено място], находящо се между оранжерии, жп линия София – Кулата и общинския басейн, с която ответникът се е обогатил на неосъществено основание, е отхвърлен предявеният от касатора против [община] иск с правно основание чл.59 ЗЗД за присъждане на сумата 74 278,35 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършени СМР – изграждане на улично осветление с прилежащата инфраструктура през м.април 2008г. в парково пространство в [населено място], находящо се между оранжерии, жп линия София – Кулата и общинския басейн.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Счита за необоснован, тъй като не кореспондира на събраните по делото доказателства, извода на въззивния съд, че не може да се направи обоснован извод, че претендираните от него СМР са действително извършени. Твърди, че мотивите на въззивния съд са противоречиви, тъй като съдът приема за установено, че претендираните СМР са действително извършени, макар и да не може да се установи периодът, през който са реализирани, а от друга страна приема, че не е доказан съставът на неоснователното обогатяване. Поддържа, че с оглед новата правна квалификация съдът е следвало да извърши нов доклад в частта му относно разпределянето на доказателствената тежест, като счита, че при правна квалификация по чл.59 ЗЗД в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил процесното улично и парково осветление, а в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, което е безспорно доказано. Излага и оплакване за необоснованост на въззивното решение.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като излага съображения за неправилност на обжалваното решение. Твърди, че са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните процесуалноправен и материалноправни въпроси:
1. Допустимо ли е съдът да изменя правната квалификация на спора с крайния си съдебен акт?
2. При преценка на размера на обедняването по чл.59 ЗЗД, свързана с претенция за присъждане на стойността на СМР, съдът следва ли да изхожда от данните за размера на разходите, които са осчетоводени, когато се касае до предявен иск от търговец, който изпълнява строителни дейности по занятие, или следва да присъди стойността на извършените СМР по действителната им стойност?
3. В случай, че търговецът не е извършил осчетоводяване на тези разходи, следва ли да се приеме, че на същия не му се дължи тяхната действителна стойност?
4. При положение, че в хода на делото е установено, че именно търговецът е извършил процесните СМР, неуважаването на претенцията му няма ли да бъде в противоречие с един от основните принципи в правото – този на справедливостта?
Ответникът [община] оспорва касационната жалба. Излага възражение, че в изложението към касационната жалба не е обосновано приложното поле на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, на които се е позовал касаторът, като няма формулирани конкретни правни въпроси, които да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Поддържа, че твърдяните в изложението неправилност и необоснованост на въззивното решение не са основание за допускане на касационен контрол. Сочи, че общото твърдение на касатора за липса на произнасяне на ВКС по въпроса, без същият да е конкретно посочен, не може да послужи като основание за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди, че дори и да се счете, че са формулирани правни въпроси, не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че е сезиран с иск за заплащане на стойността на изпълнени от ищеца през м. април 2008г. СМР – изграждане на улично осветление с прилежащата инфраструктура в парково пространство в [населено място], въз основа на преговори с кмета, без да е сключен договор, като за извършената работа е съставен приемо-предавателен протокол, акт обр.9, № 263 от 18.04.2008г., който е подписан от представител на общината. С оглед на това е приел, че предявената претенция следва да се квалифицира като такава по чл.59, ал.1 ЗЗД. Приел е, че в диспозитива на решението си първоинстанционният съд е посочил различно правно основание на иска – чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, но в мотивите е обсъдил всички правно релевантни факти, относими към предмета на спора, поради което не е постановил недопустим съдебен акт. Поради това е счел, че дадената погрешна правна квалификация на предявения иск има за правна последица постановяване на незаконосъобразен съдебен акт и въззивният съд следва, приемайки правна квалификация на иска, различна от приетата от първоинстанционния съд, да реши спора по същество.
Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел за недоказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, изпълнението на описаните в протокол обр.19 строително-монтажни работи, чието заплащане се претендира. Посочил е, че при изпълнението на СТЕ е констатирано наличието на изградено в обекта улично осветление, без да е уточнено кога е изградено, но от показанията на свидетелите не се установява, че дейностите по изграждането му са осъществени от ищеца през м. април 2008г. Взел е предвид, че в подкрепа на този извод са и заключенията на единичната и тройната съдебно-счетоводни експертизи, при изпълнението на които вещите лица са констатирали нередовно водене на счетоводството на ищеца, както и съществено несъответствие между отразените в процесния протокол като извършени СМР и отразените счетоводни записвания досежно наличността на необходимите за изпълнението им материали и оборудване и досежно данните, отразени в работните карти, разплащателната ведомост за м. април 2008г. и осчетоводената сума за този обект, както и е констатирано несъответствие на заложените проценти допълнителни разходи по процесния протокол и амортизациите на активите, относими към дейността на този обект и осчетоводените. Въз основа на това въззивния съд е заключил, че не са събрани доказателства, установяващи извършването на посочените в протокол обр.19 СМР и поради това претенцията за присъждане на действителната им стойност следва да бъде отхвърлена.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е разрешен от възивния съд в съответствие с постоянната съдебна практика. Съгласно т.1 и т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС по отношение на проверката за правилността на съдебното решение въззивният съд е ограничен съобразно чл.269, изр.2 ГПК от оплакванията във въззивната жалба. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Въззивният съд не се отклонил от тази практика, като с оглед изложените в исковата молба твърдения и формулираното искане е определил друга правна квалификация на предявения иск. С оглед дадените с доклада на първоинстанционния съд указания относно разпределението на доказателствената тежест, които съответстват и на определената нова правна квалификация, въззивният съд не е дал нови указания на страните и не им е указал необходимостта от ангажиране на други доказателства. Наличието на постоянна практика по поставения въпрос, с която въззивното решение е съобразено, изключва поддържаните от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Поставените първи два материалноправни въпроси не са релевантни, тъй като изводът на въззивния съд за недоказаност на твърдението на касатора – ищец по предявения иск, за извършване на описаните в исковата молба СМР през м. април 2008г. е основан на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, в това число на съдебно-техническата експертиза и гласните доказателства, а не на осчетоводяването /или липсата на такова/ на разходите за извършването им. Третият материалноправен въпрос по начина, по който е поставен, не съответства на мотивите на въззивния съд. Въпросът е поставен в конктекста на твърдение, че в хода на делото е установено, че именно ищецът е извършил процесните СМР, докато въззивният съд е приел това обстоятелство за недоказано от събраните по делото доказателства. Поради това формулираните материалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено за касационната инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 960 от 11.05.2016г. по т.д. № 4573/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Г. Г. като [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 4 да заплати на [община], [улица] сумата 1000 лева /хиляда лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: