2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 401
С., 17,12,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 4120 /2013 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на ЕТ Д. П. с фирма К.-П. против решение № 446/5.03.2013 г. по т.д.н. № 3585/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 163/26.07.2011 г.по т.д. № 236/2011 г. на Благоевградски ОС в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на касатора е определена 21.01.2010 г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Следва ли началната дата да бъде определена с оглед коефициентите на ликвидност под референтните стойности за целия изследван период или с оглед настъпилото в по-късен момент спиране на плащанията?, 2. Дали състоянието на неплатежоспособност и началната дата следва да се основават единствено на релевираното от кредитора парично вземане или непогасените вземания по чл.608,ал.1 ТЗ могат да бъдат различни и предхождащи изискуемостта на вземането на кредитора? По първия въпрос се твърди противоречие със задължителна практика на ВКС, а по втория въпрос се твърдят селективни критерии по чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието следното: Анализираните финансови резултати на ЕТ са лоши през целия изследван период, но това състояние не определя автоматично началната дата на неплатежоспособността, тъй като до 21.01.2010 г. той не е спирал плащанията си и е обслужвал задълженията си по търговски сделки. Необслужването на задължение от 500 лв. по представеното с въззивната жалба на Н. наказателно постановление, /влязло в сила на 14.10.2010 г./, не е основание да се приеме за начална дата на неплатежоспособността поддържаната от Н.-31.12.2006 г., която дори не е инициирала производство по чл.625 и сл. ТЗ.
Следва да се има предвид, че откриване на производството по несъстоятелност е започнало по молба на кредитора Л. комерс-2004 Е.-С.. Никоя от страните не е обжалвала първоинстанционното решение-включително и длъжника. Във въззивното производство по жалба на Н., адвоката на длъжника ЕТ е заявил, че “дружеството”/?/ е в лошо финансово състояние към 31.12.2006 г., но предоставя на съда-по отношение на началната дата, която е предмет на въззивната жалба.
След като длъжникът не е обжалвал първоинстанционното решение, а във въззивното производство по въззивна жалба на Н. е заявил, че по отношение на обжалваната част-началната дата, предоставя на съда, той сега няма процесуална възможност да подаде касационна жалба, тъй като не се е възползувал от правото си на въззивно обжалване. Следователно, още при постановяване на първоинстанционното решение, длъжникът не е имал правен интерес да го обжалва, защото ако би имал такъв би обжалвал. В настоящия момент, след постановяване на въззивното решение, няма промяна в материалните правоотношения, която да е довела до възникване на правен интерес от касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима, поради следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационната жалба на Д. П. с фирма К.-П. против решение № 446/5.03.2013 г. по т.д.н. № 3585/2011 г. на Софийски АС, като процесуално недопустима.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС-ТК в едноседмичен срок от връчването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: