О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
гр. София, 17.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1331/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. А. Б. и Апостол С. Б. – чрез адв. С. Б., против определение № 127 от 20.03.2019 г., постановено по ч. т. д. № 157/2019 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на С. Б. и Апостол Б. против определение № 92 от 15.01.2019 г. по т. д. № 521/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по гр. д. № 8384/2018 г. на Пловдивски районен съд.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е мотивирал определението си, а безкритично е възприел тезата на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за спиране на делото; че съдът е нарушил материалния закон като е приел, че ответникът по спряното дело има правен интерес от воденето на установителния иск, предмет на образуваното пред Пловдивски районен съд дело; че при постановяване на определението не е съобразена настъпилата преклузия за въвеждане на възражения за нищожност на договора за прехвърляне на вземанията към ответното дружество, релевирана в производството пред Пловдивски районен съд.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът „В. 2” О. – чрез пълномощника си адв. М. Г., е депозирал отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК. В отговора е изразено становище за недопускане на обжалваното определение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и за неоснователност на частната касационна жалба. Поискано е присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Производството по т. д. № 521/2012 г. е образувано пред Пловдивски окръжен съд по предявени от С. А. Б., Апостол С. Б. и Б. И. Д. против „В. 2” О. осъдителни искове с възприета от първоинстанционния съд правна квалификация чл.125, ал.3 ТЗ за парични вземания, произтичащи от прекратяване на членственото правоотношение на съдружника Р. Б. с ответното дружество. В исковата молба ищците са обосновали активната си легитимация по исковете с твърдения, че с договори от 29.11.2011 г. Н. Б. – съпруга на Р. Б., им е прехвърлила вземанията си към „В. 2” О., които е придобила след смъртта на съпруга си като последица от прекратяване на участието му в дружеството.
С определение от 15.01.2019 г. Пловдивски окръжен съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 8384/2018 г. на Пловдивски районен съд, образувано по предявени от „В. 2” О. против Апостол Б., С. Б. и Б. Д. искове за установяване нищожност на договорите от 29.11.2011 г., с които Н. Б. е отчуждила притежаваните от нея дялове в дружеството в полза на тримата ответници. Спирането на делото е мотивирано със съображения, че изходът на спора по исковете за установяване нищожност на договорите от 29.11.2011 г. има преюдициално значение за изхода на спора по исковете с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ.
Сезиран с частна жалба от Апостол Б. и С. Б., Пловдивски апелативен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдил определението на първоинстанционния съд за спиране на делото. След преценка на фактите и доказателствата въззивният съд е направил извод, че при евентуално уважаване на исковете за нищожност би се променил кръга на лицата, имащи право на дял от печалбата и от равностойността на дружествения дял на починалия съдружник Р. Б., както и размера на този дял, което определя преюдициалното значение на производството по установителните искове за решаването на спора по исковете с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ.
За неоснователни въззивният съд е счел доводите на частните жалбоподатели, свързани с недопустимост на предявените в производството по гр. д. № 8384/2018 г. установителни искове. Посочил е, че доводи с аналогично съдържание са направени по повод обжалване на определение на Пловдивски районен съд за прекратяване на производството по установителните искове и същите са приети за неоснователни от Пловдивски окръжен съд, който е преценил исковете за допустими и с определение по ч. гр. д. № 2261/2018 г. е отменил прекратителното определение като е върнал делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Въззивният съд е изразил принципно становище, че длъжникът – в случая ответното търговско дружество, има правен интерес да установи кой е действителният кредитор, на който трябва да плати, но независимо от така изразеното становище е формирал извод, че ако ищците имат други доводи за недопустимост на установителните искове, различни от наведените в производството по ч. гр. д. № 2261/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, те следва да ги заявят пред съда, разглеждащ исковете.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание за достъп до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели са обосновали приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в решение № 90/16.06.2015 г. по гр. д. № 4406/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 285/03.11.2016 г. по гр. д. № 2112/2016 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 299/09.01.2012 г. по гр. д. № 1331/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., по следните въпроси от значение за изхода на делото : „1. Длъжен ли е съдът да изследва наличието на правен интерес от воденето на установителен иск за прогласяване нищожност на сделка у трето лице, което не е страна по сделката; 2. Има ли трето лице правен интерес от прогласяване нищожност на сделка, ако това не се отразява на неговото правно положение”.
Поставените въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото, тъй като спирането на производството по исковете с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ не е обусловено от тяхното разрешаване. Решаващият извод, с който въззивният съд е мотивирал потвърждаването на определението на първоинстанционния съд за спиране на делото, е обусловен от преценката, че правилното решаване на спора по чл.125, ал.3 ТЗ зависи от изхода на спора по предявените пред друг съд искове за установяване нищожност на договорите, с които ищците се легитимират като носители на претендираните вземания по чл.125, ал.3 ТЗ. Макар да е изразил становище относно допустимостта на установителните искове, въззивният съд – в съответствие с трайната практика на ВКС, е приел, че преценката за допустимост на исковете е от компетентността на съда, който ги разглежда, и поради това не е формирал собствени изводи дали исковете са допустими. След като не са обусловили изхода на делото, въпросите не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
По отношение на поставените в изложението въпроси не е изпълнено и допълнителното изискване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, на което са се позовали жалбоподателите. В представените за доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК решения на ВКС е обсъден правния интерес на третото лице, което не е страна по сключен между други лица договор, да предяви иск за установяване нищожност на договора. Формираната с решенията съдебна практика е неотносима към постановения с обжалваното определение правен резултат, който се изчерпва с произнасяне относно наличието на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК и не включва преценка за допустимостта на предявените в друго производство установителни искове. Поради неотносимостта й представената практика на ВКС не доказва противоречие, релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд определение по ч. т. д. № 157/2019 г.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по жалбата, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 127 от 20.03.2019 г., постановено по ч. т. д. № 157/2019 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :