Определение №401 от 17.7.2009 по ч.пр. дело №253/253 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 
№ 401
 
гр.София, 17.07.2009 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
                 Върховен касационен съд  на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание  на седемнадесети юли  две хиляди и  девета  година  в състав:
 
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА  
                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                           ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                          
 
 като разгледа докладваното от съдия Керелска  ч….гр. дело №253 по описа за 2009 год.
И, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК
Образувано е по касационна частна жалба на М. С. – В. и С. С. чрез адв. Н срещу определение от № 3* от 10.12.2008 год., постановено по ч.гр.д. №3273/2008 год. Пловдивския окръжен съд , ГО, VІ – ти състав , с което е оставено в сила протоколно определение от 15.10.2008 год., постановено по гр.д. № 1263/2008 год. на Пловдивския районен съд ,с което е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за главно встъпване по реда на чл. 225 ГПК в производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение . Навеждат се доводи ,че са налице условията за главно стъпване. Молят обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови ново определение, с което главното им встъпване в процеса да бъде допуснато.
Представено е изложение по чл. 284,ал.3,т.1 във вр. чл. 278,ал.4 ГПК В него се сочи, че обжалваното определение третира същественият процесуален въпрос относно главното встъпване , който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочва се , че изразеното с обжалваното определение становище на въззивният съд относно предпоставките за главно встъпване е в противоречие с практиката на ВКС отразена в ОСГК на ВС по гр.д. № 59/70 год. и ТР № 77/29.06.1970 год.
 
.
Ответникът по частната жалба В. Д. М. чрез адв. Д, оспорва както допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение с частна жалба, така и нейната основателност, в писмен отговор по делото.
Ответницата по частната жалба Д. С. С. , не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд при извършената проверка относно допустимостта на касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд, съгласно разпоредбата на чл. 288 ГПК във вр. чл. 278,ал.4 ГПК, приема следното:
За да се допусне касационно обжалване на въззивното определение следва на първо място страната – жалбоподател да е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК, който да е обусловил обжалваното определение. В случая като такъв процесуалноправен въпрос е формулиран този за условията за главно встъпване по реда на чл. 225 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение частните жалбоподатели са посочили хипотезите, визирани в чл. 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел , че главно встъпване е допустимо , когато трето лице твърди, че е носител на право, което изключва правата на страните по спора. В случая това не е така, доколкото третите лица заявяват и претендират право на собственост върху имота, доколкото предмет на спора, по който искат да встъпят при условията на главно встъпване не е това право , а изпълнението/ или неизпълнението/ на задълженията по един договор.
Това виждане на въззивният съд съответства на правната норма и не е в противоречие с практиката на ВКС, която е цитирана извадково. Допустимостта на главното встъпване винаги е преценявана от съда с оглед изискванията на процесуалния закон. Както при действието на ГПК /отменен/, така и при действието на новия ГПК в сила от 01.03.2008 год. главното встъпване не е предоставено единствено на личната преценка на третите лица . С оглед на това не е налице условието на чл. 280, ал.1 ,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Същевременно хипотезата на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е цитирана само бланкетно , без конкретни съображения, поради което нейното наличие не следва да се обсъжда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, 3-то г.о. , счита, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване на определението и на осн. чл. 288 ГПК .
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от № 3* от 10.12.2008 год., постановено по ч.гр.д. №3273/2008 год. Пловдивския окръжен съд , ГО, VІ – ти състав , по касационната частна жалба на М. С. и С. С.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top