О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
[населено място], 17.09.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1708 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от И. П. Н. срещу определение №122/04.06.2019г., постановено по ч.т.д. №153/2019г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение №130 от 15.03.2019г., т.д.№18/2017г. на ОС-Габрово в частта, с която е изменено разпореждане №52/01.02.2019г. в частта за разноските, като е осъден И. П. Н. да плати на „Премиум хотелс“ ЕООД, [населено място] сумата 72 000 лева разноски по делото.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона и необосновано. Навежда доводи за незаконосъобразност на определението на съда за определяне на цената на исковете. Поддържа възраженията си, че разноските за адвокатско възнаграждение са за труд, който не е положен по делото; че тези разноски са направени след увеличението на цената на исковете, че с молбата за присъждането им се цели негово увреждане. Оспорва изводите в обжалвания акт, че претендираното възнаграждение е било договорено при предявяването на исковете, както и че прекратяването на делото е поради нередовност на исковата молба.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора:
„1. При посочена от ищеца цена на иска, определена въз основа на изходящ от ответника документ с нотариално удостоверени подписи и съдържание, и последващо нейно увеличение /в конкретния случай почти 3 000 пъти/ въз основа на депозиран с отговора на исковата молба документ без достоверна дата и за чието съществуване ищецът не е знаел при образуване на делото, нито пък е имал процесуалната възможност да оспори неговата достоверност, следва ли ищецът да понесе сторените от ответника разноски за адвокатски хонорар при условие, че същите не са нито уговорени, нито изплатени изначално, а са съобразени с новия завишен размер на материалния интерес и изплатени след постановяване на определението за повишена цена на иска?
2. При посочена от ищеца цена на иска, определена въз основа на изходящ от ответника документ с нотариално удостоверени подписи и съдържание, и последващо нейно увеличение /в конкретния случай почти 3 000 пъти/ въз основа на депозиран с отговора на исковата молба документ без достоверна дата и за чието съществуване ищецът не е знаел при образуване на делото, нито пък е имал процесуалната възможност да оспори неговата достоверност, следва ли ищецът да понесе сторените от ответника разноски за адвокатски хонорар при условие, че в пълномощното/договор е уговорено най-общо че хонорарът се определя по Наредба №1/2004г. на ВАС, без да е посочен материалния интерес, за който се ангажира защитата, а с отговора не е приложен списък на разноските и дори няма направено искане за тяхното присъждане?“.
Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №31 от 07.03.2016г . по гр.д.№3608/2015г. на ІІ г.о. Заявява, че и двата поставени въпроса, по които се е произнесъл въззивния съд са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Поддържа и наличие на основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК- недопустимост и очевидна неправилност.
Ответникът по жалбата „Премиум Хотелс“ ЕООД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на частната касационна жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалноправни норми.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за изменение на разпореждане №52/01.02.2019г. в частта за разноските чрез осъждане на И. П. Н. да плати на „Премиум хотелс“ ЕООД, [населено място] сумата 72 000 лева разноски по делото, въззивният съд приема, че на основание чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на производството /връщане на исковата молба, независимо от основанието за това и без значение дали е провеждано открито съдебно заседание, ответникът има право на разноските, които са били уговорени и реално направени. От представеното пълномощно/ договор за правна защита и съдействие, фактури и платежни нареждания се установява договарянето, плащането и размера на претендираното адвокатско възнаграждение- общо 72 000 лева /на 21.07.2017г. е платена сумата 60 000 лева и на 10.01.2018г. сумата 12 000 лева/. Изрично е посочено, че списък по чл.80 ГПК и доказателства за направените разноски са представени от ответника след депозиране на отговор на исковата молба и преди постановяване на разпореждането за прекратяване на производството. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК е счетено за неоснователно, тъй като платеното адвокатско възнаграждение е в размер по-нисък от минималния размер по Наредба №1/2004г. Въззивният съд приема за неотносими възраженията на ищеца по отношение на цената на иска, тъй като определението, с което е определена тази цена е влязло в сила и въпросът не може да се пререшава в производството по чл.248 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Обжалваното определение е валиден и допустим съдебен акт, като изложените от касатора възражения за недопустимост са неоснователни. Ответникът е упражнил правото си по реда на чл.248 ГПК да иска присъждане на направените по делото разноски съгласно чл.78, ал.4 ГПК, като претендираното адвокатско възнаграждение е в размер, съобразен с увеличената цена на иска и не надвишава минималните размери, определени с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за злоупотреба с право, а дори да се приеме за обосновано това твърдение, то няма за последица недопустимост на въззивния акт. Предмет на въззивен контрол е първоинстанционното определение, с което съдът се е произнесъл по основателността на молбата по чл.248 ГПК, като определението на въззивния съд, постановено по жалбата срещу първоинстанционното определение, е валиден и допустим съдебен акт.
Посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси- дали при посочена от ищеца цена на иска, определена въз основа на изходящ от ответника документ с нотариално удостоверени подписи и съдържание, и последващо нейно увеличение /в конкретния случай почти 3 000 пъти/ въз основа на депозиран с отговора на исковата молба документ без достоверна дата и за чието съществуване ищецът не е знаел при образуване на делото, нито пък е имал процесуалната възможност да оспори неговата достоверност, следва ищецът да понесе сторените от ответника разноски за адвокатски хонорар при условие, че: 1. същите не са нито уговорени, нито изплатени изначално, а са съобразени с новия завишен размер на материалния интерес и изплатени след постановяване на определението за повишена цена на иска; 2. в пълномощното/договор е уговорено, че хонорарът се определя по Наредба №1/2004г. на ВАС, без да е посочен материалният интерес, за който се ангажира защитата, а с отговора не е направено искане за присъждане на разноски и не е приложен списък по чл.80 ГПК, не са поставени коректно, респ. не са формирали изводите на въззивния съд и не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване. Въззивният съд изрично е посочил, че въпросът относно цената на иска, вкл. как и кога е определена, не е предмет на изследване и контрол в производството по чл.248 ГПК. Определението на ОС-Габрово за определяне на цената на иска е отделен и самостоятелен съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. След потвърждаването му от АС-Велико Търново и оставяне без разглеждане на касационната жалба от ВКС това определение е влязло в сила. В производството по чл.248 ГПК съдът не е обсъждал и не е бил длъжен да обсъжда дали цената на иска е определена с оглед посоченото от ищеца в исковата молба или въз основа на изходящ от ответника документ, дали е изчислена въз основа на представен от ищеца документ с нотариално удостоверени подписи и съдържание или въз основа на депозиран с отговора на исковата молба документ без достоверна дата. Въззивният съд е изследвал дали искането по чл.248 ГПК е допустимо и основателно, като е съобразил, че при връщане на исковата молба ответникът има право на разноски, ако докаже реалното им извършване преди прекратяването на производството.
По отношение на поставените въпроси не са налице и допълнителните предпоставки за допускане до касация по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не се установява противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, тъй като цитираното определение №31 от 07.03.2016г., гр.д.№3608/2015г. на ІІ г.о. е постановено в производство по реда на чл.248 ГПК по искане за допълване на постановеното от ВКС определение по чл.288 ГПК. С това определение не са дава отговор на правен въпрос относно приложението на чл.78 и чл.248 ГПК, а преценката на съдебния състав относно основателността на искането за присъждане на разноски е с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото /молителят по чл.248 ГПК има както качеството касатор, така и ответник по жалбата на насрещната страна; сключени са два самостоятелни договора за правна помощ и съдействие между молителя и процесуалния му представител и са договорени две отделни възнаграждения/, които са различни от настоящата хипотеза.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г., по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Няма спор в съдебната практика, че когато липсва произнасяне по искането за разноски в крайния съдебен акт, в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение или определение в частта му за разноските. Няма спор, че допустимостта на молбата по чл.248 ГПК за допълване или изменение на решението в частта за разноските е обусловена от направено в срок /до края на устните състезания/ искане за присъждане на разноски. В т.8 от ТР №6/13 по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС е възприето становището, че аналогично на чл.250 ГПК в първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК са обхванати случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски, т.е. допълването на съдебния акт в частта за разноските е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски, не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл.248, ал. 1 ГПК, след като съдът вече е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат изменени с оглед нейната молба за присъждането им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че за разлика от хипотезата, когато разглеждането на делото приключва в открито съдебно заседание, когато производството по делото приключва в закрито съдебно заседание и препис от искането за прекратяването му не е връчен на насрещната страна, тя може да поиска разноски и да представи доказателства за извършването им в срока по чл.248 ГПК /определение №736 от 23.12.2010г. по ч.гр.д.№689/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение №688 от 27.10.2015г. по ч.гр.д.№5154/2015г. на ВКС, ІV г.о., определение №166 от 24.03.2017г. по ч.т.д.№504/2017г. на ВКС, ІІ т.о. и др./. Няма спор и относно правомощията на съда в производството по чл.248 ГПК, респ. необходимостта да изследва доказано ли е договарянето и реалното плащане на претендираното адвокатско възнаграждение преди прекратяването на производството. Настоящият съдебен състав напълно споделя практиката на ВКС, като счита, че няма основание за нейната промяна.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №122/04.06.2019г., постановено по ч.т.д. №153/2019г. на Апелативен съд – Велико Търново в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.