– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 401
гр. София 18.09.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 30.05.2018 тридесети май две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2007 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 4395/30.04.2018 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу определение № 272/20.04.2017 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 5104/2017 година.
С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане подадената от [фирма] [населено място], срещу решение 6816/12.10.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-б състав, постановено по гр. д. № 8462/2017 година, касационна жалба с вх. № 153 988/16.11.2017 година, като е прекратил производството по гр. д. № 5104/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му и връщането на делото на първоначалния тричленен състав на ВКС за разглеждане на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба В. С. К. е подал отговор на същата с вх. № 4737/11.05.2018 година, с който е изразил становище, че обжалваното определение е правилно, поради което подадената срещу него частна жалба трябва да бъде оставена без уважение.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 24.04.2018 година, а частната му жалба е с вх. № 4395/30.04.2018 година. Предвид на това е спазен установения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, Трето гражданско отделение е приел, че е сезиран с касационна жалба срещу въззивно решение на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, с което е уважен предявения от В. С. К. иск за присъждане неизплатено възнаграждение за извънреден и нощен труд за периода от 27.10.2011 година до 30.08.2012 година за сумата от 6583.33 лева, като претенцията е отхвърлена в останалата част до пълния предявен размер от 7016.75 лева. Касационната жалба била подадена в срок и била редовна, тъй като в нея били изложени доводи за неправилност на обжалваното решение и било приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, с което е направено искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съставът на ВКС, ГК, Трето гражданско отделение обаче е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като всеки от предявените искове бил с цена под 5000.00 лева. Воля за това, че са предявени няколко обективно съединени искове бил формирал и въззивния съд. От исковата молба било видно, че предявените от В. С. К. искове били за плащане на възнаграждения за положен извънреден труд в работни дни (чл. 262, т. 1 от КТ), извънреден труд в почивни дни (чл. 262, т. 1 от КТ), извънреден труд в празнични дни (чл. 262, т. 3 от КТ) и нощен труд (чл. 261КТ) за периода от 27.10.2011 година до 30.08.2012 година. Всеки от тези искове бил с различно основание и размер, но цената на всеки от тях била под 5000.00 лева. Съгласно чл. 280, ал. 3, т.3 от ГПК, решенията по трудови спорове за трудови възнаграждения с цена на иска до 5000.00 лева, не подлежали на касационно обжалване. В случая всеки от предявените искове за трудови възнаграждения бил до 5000.00 лева (искът по чл. 262, т. 1 от КТ бил за около 3330.00 лева, а всички останали искове бил за по-малки суми/, поради което касационната жалба следвало да се остави без разглеждане.
Извънредният труд е уреден в разпоредбите от чл. 143 до чл. 150 от КТ, включително. Видно от същите извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Законът не урежда различни видове извънреден труд, като самостоятелни институти, с оглед на времето от денонощието, през който той се полага, а използва този критерий само за да обоснове допустимостта и продължителността на извънредния труд. По същия начин различните начини за определяне на заплащането на положения извънреден труд по чл. 262 от КТ, с оглед на времето, през което е положен, не могат да обосноват различни видове извънреден труд, като самостоятелни институти, тъй като се отнасят само за определяне на размера на възнаграждението. Затова искът за заплащане на извънреден труд по чл. 262 във връзка с чл. 143 и следващите от КТ е един, а това по кое време от денонощието е положен е относимо само към определяне на размера му. Видно от исковата молба цената на този иск е над 5000.00 лева, поради което той подлежи на касационно обжалване. Затова обжалваното определение трябва да се отмени в тази му част и делото да се върне на предишния състав на ВКС за разглеждането на касационната жалба.
В останалата обжалвана част определението на състава на ВКС, ГК, Трето гражданско отделение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 272/20.04.2017 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 5104/2017 година в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от [фирма] [населено място], срещу решение 6816/12.10.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-б състав, постановено по гр. д. № 8462/2017 година, касационна жалба с вх. № 153 988/16.11.2017 година по отношение на иска за заплащане на положен извънреден труд, като е прекратено производството по гр. д. № 5104/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. в тази му част като ВРЪЩА делото на предходния състав на ВКС, ГК, ІІІ г. о. за продължаване на съдопроизводствените действия в отменената част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 272/20.04.2017 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 5104/2017 година в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.