О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 19.11 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 4761/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. З. и М. Н. З., чрез пълномощника им адвокат В. Т., срещу въззивно решение от 25.03.2012г. по гр. дело №2831/2012г. на Софийския градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че правните въпроси, обусловили изхода на спора, решени неправилно, са: „фактическото включване на имот в ТКЗС или формалната му принадлежност по силата на нормативен акт към имуществото на ТКЗС, е пречка за придобиването му по давност; наличието на удостоверение от ОСЗ, че имотът не е земеделски, представлява ли годно основание върху него да бъде осъществено давностно владение. Твърди се наличие основанията за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация не изразява становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решението на Софийския районен съд по гр.д.№5909/1995г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Г. З., Т. З. и М. З. срещу В. П. М. установителен иск за собственост върху имот – празно дворно място, извън регулация, с площ 2 260 кв.м. в землището на [населено място], съставляващо част от имот пл.№101 при описани съседи. Въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на твърдяното от тях придобивно основание – наследство и давност. Процесният имот, заедно с останалата част от имот пл.№101 принадлежал на наследодателя на ищците И. З., поч.1959г., и е бил включен в ТКЗС. Последният факт е установен от приетите доказателства – списък на учредителите и приети членове на ТКЗС през 1948-49г., протокол №12/1948г. Наследствената земя е била включена в ТКЗС, съгласно разпоредбите на чл.8,ал.1 и ал.2 от Примерния устав ТКЗС от 1950г. За включването на земята в ТКЗС е направен извод и от описанието на останалата в регулация част, невключена в ТКЗС, съгласно удостоверение изх.№487/1973г. , констативен нотариален акт №374/1974г., както и от заключението на техническата експертиза и решението на ОЗС, с което земеделската земя е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на трети на делото лица. Имотът е бил включен в ТКЗС, поради което не е придобит по давност от ищците в посочения от тях период от време от 1952г. до 1991г., когато влиза в сила ЗСПЗЗ. Имотът попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, но липсва реституция в полза на ищците по реда на цитирания закон. Ето защо те не се легитимират като негови собственици. С оглед така установените от подробно обсъдените доказателства факти, въззивният съд не е кредитирал удостоверяването от ПК”К.”, че имотът не представлява земеделска земя.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай изложеното в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не може да обуслови самостоятелно приложение основанието на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така, защото решаващите изводи на въззивния съд са, че имотът е включен в ТКЗС съгласно действащите към релевантния момент нормативни актове, той подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, каквато не е налице в полза на ищците, а в полза на трети лица. Тези изводи са направени в съответствие с установената съдебна практика и дадените му задължителни указания с отменителното решение на ВКС по гр.д.№2075/2000г. относно установяване статута на земеделската земя и приложимостта на процедурата по възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на основанието по т.1 касаторите въобще не са се позовали на задължителна съдебна практика, развитите доводи за прилагане хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, че проблематиката в споровете за собственост е винаги актуална, не могат да обусловят допускане касационно обжалване на това основание.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.03.2012г. по гр. дело №2831/2012г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: