О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София,20.09.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 414 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение,постановено на 17.11.2011г. от СГС,ІІ-“Д” въззивен състав подадената от В. И. Т. и М. Б. Т. касационна жалба с вх.№2675/13.01.2011г. е върната на основание чл.286,ал.1,т.3 ГПК като е прието,че постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване по причина,че обжалваемият интерес е под установения в чл.280,ал.2 ГПК размер.
Определението е обжалвано от В. И. Т. и М. Б. Т. с оплаквания,че е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и подадената от тях касационна жалба бъде надлежно администрирана до ВКС. Поддържат,че обжалваното определение противоречи на закона както по приложимостта му по време, така и по съдържание относно определяне цената на иска и размера,върху който се определя държавната такса и обжалваемия интерес.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК другата страна в производството по частна жалба Р. В. П. и В. Т. П. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Действително, за да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел,че преценката за допустимостта на касационното обжалване следва да бъде извършена при спазване правилото на чл.69,ал.1,т.3 вр. с т.2 ГПК,който извод настоящият състав не споделя-при определянето на цената на иска,респ. обжалваемия интерес приложение следва да намери онази разпоредба на процесуалния закон,която е действувала към момента на предявяването на иска. В случая производството по гр.д.№30000815/2005г. по описа на Софийски районен съд е образувано по подадената от В. И. Т. и М. Б. Т. искова молба с вх.№37707/20.12.2005г.,с оглед на което следва да се приеме,че цената на иска следва да бъде определена по правилата на ГПК от 1952г./отм./,т.е. като ? от данъчната оценка на имота. В обжалваното определение обаче аритметично цената на иска е определена правилно. Данъчната оценка на процесния имот е в размер на 2527.20лв. /удостоверение №0800/0046/13.03.2006г.,издадено от С. община, лист 16 от гр.д.№30000815/2005г./ или цената на иска възлиза на 631.80лв., както е прието и в обжалваното определение. И той като така определената цена на спорното право е под установения в чл.280,ал.2 ГПК размер,правилно въззивният съд е приел,че подадената от В. И. Т. и М. Б. Т. касационна жалба срещу въззивното решение,постановено на 24.11.2010г. по гр.д.№4607/2009г. следва да бъде върната,тъй като същото не подлежи на касационно обжалване. Крайният извод на въззивния съд за недопустимост на касационното обжалване е правилен,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски градски съд,ІІ-“Д” въззивен състав,постановено на 17.01.2011г. по гр.д.№4607/2009г.,с което подадената от В. И. Т. и М. Б. Т. касационна жалба вх.№2675/13.01.2011г. срещу въззивното решение от 24.11.2010г. по гр.д.№4607/2009г. е върната по реда на чл.286,ал.1,т.3 ГПК.
Председател:
Членове: