1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
[населено място], 23.05. 2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 3855/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на „Производствена-потребителна земеделска кооперация Сливовица” в ликвидация, представлявана от адв. Ч. срещу решение № 336 от 4.07.2013г., постановено по в.гр.дело № 695/2013г. на Окръжен съд, [населено място]. Касаторът поддържа, че при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото : има ли право на задържане на заплатения депозит продавача и има ли депозита функция на задатък по смисъла на закона. Поддържа се и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 на ГПК противоречие на решението с решения №1093 от 13.03.2006г., постановено по т.д. № 391/2005г. на ІІт.о. и решение № 371 от 15.03.2000г, постановено по т.дело № 433/1999г. на ВКС, Vг.о.
Ответникът Б. Х. Д. от [населено място], чрез адв. К. Г. В., в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно и допустимо решение на въззивен съд.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани чл.280, ал.1 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. В правомощие на съда е само да уточни и конкретизира този въпрос, но не и да го извежда, доколкото това би било в противоречие с диспозитивното начало в процеса / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. В случая въпросът има ли право на задържане на заплатения депозит продавача и има ли депозита функция на задатък по смисъла на закона е поставен общо и не е съобразен с мотивите на съда за уважаване на иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Решаващият извод на съда по същество за уважаване на иска е обоснован с условията при които е обявен търга с явно наддаване от кооперацията – мястото и датата на провеждане на търга, размера на депозитната вноска опис на имуществото обявено за продажба и предимството на участниците в търга да закупят цялото имущество. Кооперацията не е дала гласност на условието, че ако обявения за купувач участник в търга не заплати цената на имуществото, за спечелил търга се обявява втория и т.н. участник и ако той не заплати цената, депозита не се връща. След като условията на търга не са обявени, то отношенията между страните в търга се определят според правилото на чл.339ТЗ тълкуван от съда в смисъл, че стоката се възлага на предложилия най-висока цена участник в търга, като при неплащане на цената, продавачът може да се откаже от договора и нищо повече. Дори да се приеме довода на пълномощника на ответника, че внесения депозит има характер на задатък по смисъла на чл.93 , ал.1 ЗЗД, въззивният съд е счел, че той може да бъде задържан само и единствено този, който е заплатен от спечелилия търга, тъй като други условия не са огласени.
Дори да се приеме, че въпросите обосновават общото основание по чл.280, ал.1 ГПК решението не е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика / т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/, доколкото решенията са ВКС са постановени при различни факти от тези по конкретното дело и при действието на отм. ГПК, поради което не обосновават критерия по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. И в двете цитирани решения ВКС се е произнесъл по правото на задържане на внесения депозит от отказалия се да сключи договор участник при приложение на чл.9, ал.4 от Наредбата за търгове, какъвто не е конкретния случай.
Позоваването на закона –т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не е достатъчно за допускане въззивното решение до касационно обжалване. Касаторът не излага аргументи според критериите в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, за необходимост от тълкуване на неясна правна норма или създаване или промяна на съдебна практика по приложение на закона.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на решението на окръжния съд до касационно обжалване.
С оглед на изхода от касационно обжалване на ответника по касация се присъждат документираните в договор за правна защита и съдействие направени разноски от 500 лв.
Водим от горното съставът на първо отделение на ТК на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 336 от 4.07.2013г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Производствено –потребителна земеделска кооперация Сливовица”, [населено място] в ликвидация да заплати на Б. Х. Д. от [населено място] разноски 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: