ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 401
София, 24.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 444/ 2008 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Р. Т. А. – от гр. В. срещу Определение № 2* от 15.ІХ.2008 г. по ч.гр.д. № 1927/ 2008 г. на Варненски окръжен съд. Жалбоподателката сочи разрешения от въззивния съд правен въпрос: издаденият изпълнителен лист трябва ли стриктно да следва текста на осъдителната част на решението и в производството по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист длъжен ли е съдът да се съобрази с дефектите на изпълнителното основание – съдебното решение и предходното съдебно решение, водещи до нищожност. Жалбоподателката поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и сочи постоянна съдебна практика: Решение № 2507/ 1960 г. и Решение № 943/ 1972 г. на ВС. Поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което конкретизира с Уточняваща молба от 2. Х.2008 г. – неправилно въззивният съд не е разрешил служебно въпроса за нищожността на решението по т.д. № 907/ 2006 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., което е оставено в сила с решение по т.д. № 155/ 2007 г. на ВКС, ТК, 5чл.с., поради което второто решение също е нищожно, въпроса за нищожността на съдебен акт, водеща до нищожност на последващ съдебен акт, оставящ в сила предходния. Жалбоподателката излага и подробни съображения за неправилност на обжалваното определение и иска частната жалба да се уважи.
Ответникът по частната жалба Т. ”Варненска комуна” – гр. В. с писмен Отговор от 6. ХІ.2008 г. оспорва същата като неоснователна, а останалите ответници по частната жалба не изразяват становища по същата, нито по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, че частната жалба е подадена в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставено в сила Разпореждане от 13.VІ.2008 г. по гр.д. № 4454/ 2003 г. на Варненски районен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение по молба за отмяна по чл. 231 ал. 1 б. ”е” ГПК (отм.) – Решение № 12 от 7.ІV.2008 г. по т.д. № 155/ 2007 г. на ВКС, 5чл.с. за присъдени разноски 1000 лв. в полза на Т. ”Варненска комуна” – гр. В.. В. съд е изложил, че решението на ВКС, 5чл. състав, с което са присъдени разноски, е влязло в сила и съставлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404 т. 1 пр. 1 ГПК, като са приключили производството по тълкуване на решението и производството по молбата за изменението му в частта за разноските. Съдът е приел за неотносими към правилността на обжалваното разпореждане доводите на жалбоподателката за грешно посочени в изпълнителния лист номера на дела, по които е постановено решението по т.д. № 155/ 2007 г. на ВКС и адрес на взискателя и е заключил, че грешка в номер на дело е основание за поправка на очевидна фактическа грешка, а посочване на административния адрес на взискателя, не съставлява подмяна на волята на съда.
Като има предвид изложения от жалбоподателката съществен процесуалноправен въпрос, съдът намира, че същият следва да се формулира не в изложения смисъл: издаденият изпълнителен лист трябва ли стриктно да следва текста на осъдителната част на решението и в производството по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист длъжен ли е съдът да се съобрази с дефектите на съдебното решение и предходното съдебно решение, водещи до нищожност, а в следния смисъл: каква е проверката, която извършва съдът по молба за издаване на изпълнителен лист и може ли да откаже издаване на изпълнителен лист в случай на нищожност на изпълнителното основание – в случая съдебно решение. Поставените от жалбоподателката правни въпроси може да са важни, но не са съществени, тъй като от тях не зависи изхода на делото, защото:
1. Въззивният съд, извършващ проверка на правилността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, не е бил сезиран от жалбоподателката с твърдение за нищожност на съдебното изпълнително основание, за да се произнесе по този въпрос. Отделен е въпросът основателно ли е твърдението, че нищожността на решението по т.д. № 907/ 2006 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., което е оставено в сила с решение по т.д. №155/ 2007 г. на ВКС, ТК, 5чл.с., прави нищожно второто решение – че се касае за нищожност на съдебен акт, водеща до нищожност на последващ съдебен акт, оставящ в сила предходния, още повече, че решението по т.д. № 155/ 2007 г. е постановено по молба за отмяна на влязло в сила решение.
2. Няма отношение към правилното решаване на делото и затова не е съществен поддържаният въпрос отразяват ли се допуснатите в изпълнителния лист грешки (в посочването на обуславящите дела, по повод на които е постановено решението по т.д. № 155/ 2007 г. за отмяна по чл. 231 ал. 1 б. ”е” ГПК (отм.), и на адреса на взискателя) на правилността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. За да издаде изпълнителен лист при извършваната проверка на изпълняемото право, съдът се ограничава в рамките на данните, извличани от изпълнителното основание, поради формалната доказателствена сила, с която то удостоверява изпълняемото право и допуснатите грешки в издадения въз основа на правилното разпореждане изпълнителен лист, не правят разпореждането неправилно. Несъответствия между действителните данни по делото и отразяването им в изпълнителния лист, не са оправдани и поначало изпълнителният лист трябва да съответства на данните, съдържащи се в делото, при евентуални опущения, същите подлежат на отстраняване, съгласно чл. 406 ал. 4 ГПК, но нямат отношение към законосъобразността на разпореждането.
Не е налице поддържаното от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като жалбоподателката не е доказала, че изложения по-горе съществен процесуалноправен въпрос за проверката на съда при постановяване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, се разрешава противоречиво от съдилищата. Посоченото от нея Опр.157-59-І на ВС се отнася за принудително изпълнение, осъществявано от съдебен изпълнител и не касае правилността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Постоянна е съдебната практика, изразена и в посоченото от жалбоподателката Опр. № 9* на ВС, че в производството по чл. 244 ГПК (отм.) се решава спорът дали е нищожно съдебното изпълнително основание – решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист. За да издаде изпълнителен лист, съгласно чл. 406 ал. 1 ГПК, (съответно чл. 243 ал.1 ГПК (отм.), съдът проверява дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая се касае за съдебно решение за разноски, поради което съдът може да откаже издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебното решение, ако то е нищожно – ако изхожда от лице, което не е овластено да го издаде, ако е постановено от незаконен състав, ако не е подписано от съдиите, участвали в постановяването му. Такива доводи в частната си жалба по ч.гр.д. № 1927/ 2008 г. на ВОС жалбоподателката не е изложила, поради което и не са обсъдени в обжалваното определение, а сега твърдяната “тежка неяснота на изложените факти и направените крайни изводи, поради което изобщо не става ясна истинската воля на съда” не може да се възприеме като нищожност на решението на посочените по-горе основания за нищожност.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, което в случая не е налице.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2* от 15.ІХ.2008 г. по ч.гр.д. № 1927/ 2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: