О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
гр.София, 24.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3903/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение на Софийски апелативен съд № 879/ 12.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 1486/ 2013 г., с което, след като е отменено определение на Софийски градски съд от 19.03.2013 г. по гр.д.№ 10077/ 2010 г., е допуснато обезпечение на предявения от З. И. К. – И. против касатора осъдителен иск по чл.92 ЗЗД за сумата 18 180 евро, чрез налагане на възбрана върху притежаван от дружеството недвижим имот, срещу внасяне на гаранция в размер 2 000 лева.
В приложено към частната жалба изложение по чл.280 ал.1 ГПК касаторът повдига процесуалноправния въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) допустимо ли е да се представят доказателства за наличието на обезпечителна нужда за първи път пред въззивния съд, в производство по обжалване на отказ на първата инстанция да допусне обезпечение. Счита, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли обжалването да бъде допуснато.
Ответната по частната жалба страна – З. И. К. – И. – оспорва допустимостта й, като поддържа, че съгласно ТР № 1/ 21.07.2010 г. по т.д.№ 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, определението на апелативния съд не подлежи на касационно обжалване.
Съдът намира частната жалба за допустима. След постановяване на цитираното в отговора на З. И. К. – И. тълкувателно решение, законодателят внесе нарочни допълнения в разпоредбата на чл.396 ал.2 ГПК, според които, ако по жалба срещу отказ на първата инстанция обезпечението бъде допуснато с определение от въззивния съд, то този акт подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Настоящият случай попада точно в кръга на хипотезите, които чл.396 ал.2 изр. последно ГПК визира, поради което частната жалба е допустима.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, защото поставеният от касатора правен въпрос не го обуславя. За да допусне обезпечението, въззивният съд е приел, че обезпечителната нужда се установява само въз основа на твърденията на ищцата, които не са оспорени от ответника. Съдът не е обсъждал представените едва пред него с частната жалба писмени доказателства, за да приеме, че е налице обезпечителна нужда. Съответно процесуалноправният въпрос дали е допустимо такива доказателства да се представят за първи път пред въззивния съд, няма значение за крайния резултат по обезпечителното производство. Какъвто й отговор да бъде даден, той би бил без значение за извода за наличие на обезпечителна нужда, доколкото този извод не е обоснован с приложеното към частната жалба писмено доказателство.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд № 879/ 12.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 1486/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: