О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.401
София, 24.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 4307/2013 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] чрез процесуалния му пълномощник срещу решение № 1468 от 28.06.2013 г. по в. гр. д. № 4461/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1384 от 27.07.2012 г. по гр.д.№ 1261/2011 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 33 210 лв.
В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въпросът съставлява ли писменият договор за изработка пречка за сключването между същите страни на нов, неформален договор за изработка е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика, в подкрепа на което се сочат постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, ТК. Касаторът твърди, че направените с обжалвания съдебен акт изводи, че представената по делото интернет кореспонденция се отнася до сключения между страните по спора писмен договор е направен в Противоречие с ППВС № 1/85 г.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане на обжалването за неоснователно, а по същество заявява становище за правилност на обжалваното решения. Подробни съображения са изложени в отговор, с искане за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца за възникнала между него и ответника облигационна връзка по друг, неформален договор, отделен от този, с който ответникът е възложил на ищеца да изработи с негови материали различни модели саи – полуфабрикати за обувки, предназначени за износ в Италия. С оглед на този извод е прието, че претендираното възнаграждение за изработка на саи, различни от договорените е лишено от правно основание, поради което предявеният иск е неоснователен.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК първи въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, доколкото с обжалваният акт не е отречена принципно възможността за съществуването на втора облигационна връзка между спорещите страни, но въз основа на доказателствата по делото е приел за недоказано възникването й. Следователно, така поставеният въпрос няма обуславящо значение, поради което същият не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният в изложението втори въпрос е относим към правилността на преценката, извършена от въззивния съд на доказателствата по делото и в този смисъл е относим към основанията по чл.281, т.3 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговарят на законодателно въведеното основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприетата фактическа обстановка на база преценка на доказателствата по делото. В посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, както и че евентуални грешки при формиране на фактическите изводи на въззивния съд са относими към правилността на решението, която не може да се преценява в производството по чл. 288 ГПК.
В обобщение, не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Независимо от изхода на делото разноски на ответника по касация за касационната инстанция не се присъждат поради липса на доказателства за извършването им.
Водим от горното Върховният касационен съд, |Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1468 от 28.06.2013 г. по в. гр. д. № 4461/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: