О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 25.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.04 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 766 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1. ГПК по повод постъпила касационна жалба от Л. В. С., чрез адвокат К. Н. , с вх.№6505 от 28.06.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №914 от 22.05.2012 г. по гр.д.№1081/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 17.01.2011 г. по гр.д.№5564/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, І ГО, 13 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.407 ТЗ, отм. за сумата 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпило на 05.06.2005 г. ПТП, обективно съединен с иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва от деня на увреждането, като са отхвърлени и подържаните от кастора срещу втория ответник –Гаранционен фонд- иск за същата сума по главницата, но с правно основание чл.88, ЗЗ и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва. Софийският апелативен съд е възприел изводите на районния съд, че соченият от ищеца за делинквент- водач на лек автомобил „Форд Фиеста” при предприетата маневра за ляв завой не е осъществил противоправно поведение, което изключва гаранционната отговорност на ответния застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” . Касаторът твърди,че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество оспорва основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Касаторът чрез адвокат Н. въобще не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно да формулира значим за изхода на делото правен въпрос, обусловил правните изводи на съда. Чрез доводите си за неправилност на обжалваното решение допуска смесване на основанията за касационно обжалване- чл.281,т.3 ГПК с тези за селектиране на касационната жалба. При това жалбоподателят се позовава на нарушение на чл.291 ГПК, който е неприложим настоящето производство. Очертаните в този текст правомощия на касационната инстанция при разглеждане на касационната жалба по същество, не могат да бъдат упражнени в производството по чл.288 ГПК.
Позоваването на правомощието на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика, без да е свързано с конкретните правни изводи на решаващия съд в обжалваното решение, не може да представлява нито общото основание за достъп до касация, нито допълнителните такива по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Значимостта на правните въпроси като основания за селектиране на касационната жалба, се определя от обстоятелството доколко те са обусловили правните изводи на съда, а не от недоволството на касатора от възприетата от съда фактическа обстановка, въз основа на която е прието, че водачът на лек автомобил”Форд-Фиеста” не е извършил противоправно деяние.
Не е налице и подържаното противоречие на обжалваното решение на Софийския апелативен съд с влязлото в сила решение №173 от 10.07.2008 г. по гр.д.№220/2008 г. на Софийския апелативен съд и решение от 18.05.2006 г. по нах.д.№3294/2006 г. на Софийския районен съд, НК, което противоречие би могло да се квалифицира като допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Между двете решения на Софийския апелативен съд липсва обективна идентичност. С приложеното решение №173 от 10.07.2008 г. по гр.д.№220/2008 г. на Софийския апелативен съд са отхвърлени исковете на същия ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение на същото правно основание за претърпените от ищеца неимущестевни вреди от същото ПТП, но за които е твърдял, че са виновно причинени от водача на другия автомобил, участник в ПТП- а именно на лекия автомобил „Тойота С.”, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при друг застраховател- ЗД [фирма]. При това искът по гр.д.№220/2008 г. на Софийския апелативен съд е отхвърлен поради недоказаност от страна на ищеца на виновното поведение на водача на лек автомобил ”Т. С.”, а не поради направени различни правни изводи на съда по приложение на закона и съобразяване с практиката на ВКС.
Липсва и каквото да е било противоречие между обжалваното вззивно решение и приложеното решение от 18.05.2006 г. по нах.д.№3294/2006 г. на Софийския районен съд, НК, с което по реда на чл.78а НК е признат за виновен И. Н., водача на другия участник в ПТП- лекия автомобил-„Тойота С.”. Касае се за различни съдебни решения, постановени по различен процесуален ред, при това решението по чл.78а НК няма и установително действие за виновното поведение на сочения като делинквент в настоящето производство Л. Насвади, водач на лек автомобил „Форд Фиеста”. С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК, във вр. с чл. 7, ал.2, т.4, във вр. с чл.9 от Тарифа № 1 в полза на ответното дружество ще следва да се присъди сумата 1 837.50 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №914 от 22.05.2012 г. по гр.д.№1081/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 17.01.2011 г. по гр.д.№5564/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, І ГО, 13 състав.
ОСЪЖДА Л. В. С. да заплати на ЗК [фирма] сумата 1 837.50 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: